Пещерата "Утробата"

По стар семеен обичай, свободните дни около 3 март са посветени на екскурзии из кърджалийския край. Това е нашето третомартенско пътуване от 2009 год. - и снимките, и впечатленията, са оттогава.

Маршрутът на екскурзията беше направен набързо, но качествено: Стара Загора - пещера "Утробата" - скалните гъби край с. Бяло поле.

Тръгнахме около 9 сутринта - бодра група, съставена от 6 "големи" и 5 деца на възраст между 4 и 13 години. За да се стигне до пешерата "Утробата", трябва да се отбиете от пътя Хасково - Кърджали в посока с. Пъдарци и Дъждовница и да карате към х. Боровица. На около километър след хижата, по красив панорамен път, който се извива край язовир Кърджали, има малка отбивка, покрита с чакъл. Там свършва мотопоходът и започва истинския туризъм. Началото на пътеката е маркирано с табела. Самата пътека е широка, макар и малко стръмна на места, но има три беседки, няколко пейки, а под самия връх - приятен заслон с камина, в която може човек да си спретне и пикник, ако си е взел нещо за цър-пър. Ходенето до върха би могло да е между 45 минути и час, но ние го взехме за час и половина, защото сме пишман - пешеходци, а и защото си имахе една силно бременна туристка в отбора. Единствено в последната част на изкачването е по-стръмно, но далеч не е нужно да си алпинист, за да се справиш. Самата пътека минава през чудно красиви места и си струва човек да се въоръжи с фотоапарат, за да може да запечата гледките.

В близост до самата пещера, в скалите се виждат ниши:

На върха ни чакаше нова изненада - входът на пешерата е на няколко метра, а до там стига дълга стълба. 

Още по-неприятното беше, че снежните висулки (а те бяха наистина огромни), се топяха и от тавана на пещерата падаха ледени късове. Решихме да не рискуваме и да не пускаме малките вътре.

Информация за "Утробата" има много, затова съвсем накратко ще спомена, че древните траки са използвали това свещено за тях място за ритуали, символизиращи съюза на Бога - Слънце с Майката - Земя. Този символичен съюз се осъществява посредством образното съединяване между двамата чрез проникването на слънчев лъч до вътрешността на пещерата. В определен ден от годината този символичен фалос достига най-вътрешната точка на скалния процеп. В нета има доста противоречива информация за това, кога лъчът влиза максимално навътре в пещерата - според някои това става през януари - февруари, според други - в деня на зимното слънцестоене, което е на 22 - 23 декември. Има други данни, че вероятната дата е на пролетното равноденствие. Ние нямахме възможност да видим нищо от това, защото денят се случи мрачен.

Повече за пещерата може да прочетете ТУК

Това е входът на пещерата, видян от последните стъпала на дървената стълба.

Ето го и самото й начало:

 А това е вътрешността:

Приликата с женска утроба е още по-стъписваща наживо, а за да е пълно усещането, винаги има някой цапнат в устата приятел, който да нарича нещата с "истинските" им имена, та покрай това и пещерата се окичва с едно цветно наименование. Но за щастие, през това време моите деца неуспешно се опитваха да се пребият по едни камъни, та пак за щастие, не успяха тогава да научат тая дума. Сега, след две години, вече със сигурност я знаят!

След изключително приятната и образователна разходка до "Утробата" всички бяхме изморени и гладни и се спряхме в първото крайпътно заведение. Там ни предложиха най-вкусната телешка (естествено  ) скара. Поне така казаха месоядните. Подарък от заведението - туршийка!!! Май сме били прегладнели, защото тази част от пътуването не е запечатана на снимка  Оставям на фантазията ви да си представи баталната сцена - пишман туристи унищожават препълнени чинии.

След кратка отмора - обратно по колите и поемаме към следващия "обект" - скалните гъби. За тях - ето тук!