Wednesday, July 9, 2008

Вратата на Богинята


Това поетично име носи един мегалит, намиращ се край Казанлъшкото село Бузовград. Местните го наричат още Бубакая или Бащин камък, което е едно и също.

Мегалитът край Бузовград е един от най-интересните паметници в този район от времето на късния неолит и началото на бронзовата епоха. Древните са го ползвали както с култови и ритуални цели, така и като маркер на времето. Това било възможно, защото слънчевите лъчи при залез, в деня на Лятното равноденствие (21 юни), минават точно през отвора, оформен от каменните блокове, и падат на отсрещната скала. Така друвните определяли кой е най-дългия ден в годината.

Има и теории, според които мегалитът е бил използван при ритуали в чест на тракийския бог на Слънцето.


През този отвор се вижда т.нар. Долина на тракийските царе, както и язовир Копринка, на чието дъно се намира сега древния град Севтополис. Насреща е и Старопланинският връх Мазалат.

Интересно е да се знае, че това е мястото, където през 2006 год. ритуално е бил разпръснат праха на видния наш учен - траколог проф. Александър Фол. Повече по този въпрос може да прочетете тук.

С тази предварителна информация нашата стройна група, състояща се от мен и съпругът ми - (пишман)фотографите на експедицията, нашият водач, няколко общи приятели и семействата им, плюс едно зло и проклето куче, както и цяла сюрия деца на различна възраст - най-малкото на година и 4 месеца, потеглихме надвечер в в деня на Равноденствието, към Бубакая.

Мъжката част на отбора бяха най-ентусиазирани, но и най-трудноподвижни, поради това, че "подготовката" за изкачването почна отрано и с повечkо охладено бяло вино. Но все пак всички до един имаха много сериозна мотивация. Според едно от местните поверия, слънчевият лъч, който в този ден минава през отвора на мегалита, може да даде нечувана мъжка сила на всеки, който бъде осветен от него.

Та полека - лека, с доста почивки, се носехме нагоре. Край нас минаваха със строен ход групи от бодри баби и дядовци. Когато най-сетне достигнахме върха, се оказа, че освен нас има още поне 50 - 60 човека. От навалицата мегалитът почти не се виждаше. В един момент се чу женски глас, който запя "Аве Мария" и всички замлъкнаха, но за съжаление, след като свърши песента, шумотевицата се възстанови.



Най-неприятното беше, че малко преди залез слънце излязоха облаци и така очаквания лъч не успя да пробие.
Затова на следващия ден правихме втори дубъл.



Пак нямахме голям късмет с времето, защото беше по-облачно от необходимото, но все пак успяхме да видим и уловим с фотоапаратите нещичко:

3 comments:

velio said...

Здравейте,
Ще се радвам да постнете разказите си за Беглик Таш и Вратата на богинята в моя форум. Удоволствие за мен ще е да чета разкази и за други Ваши пътувания и впечатления. Благодаря Ви!
[url]http://bgjourney.forumche.org/[/url]

Вечерница said...

Разкошни снимки!

Богомила said...

Красотата на България е необятна! Благодаря ти за прекрасната статия и страхотните снимки! Накара ме да се почувствам горда, че съм родена в България!

Search This Blog