Бегликташ - Българският Стоунхендж

Или поне като такъв се рекламира навсякъде. Доста крайно твърдение, бих казала от позициите си на миткало, което е видяло доста мегалити. Всъщност, дали археолозите и туроператорите имат право, или това е просто евтин рекламен слоган, не е толкова важно. Със или без него, Бегликташ си струва да се види. А това не е трудно, особено сега, през лятото, когато много от нас ще са на южното ни Черноморие.

И така - хванете пътя за Приморско и на влизане в града, завийте на първия светофар вляво. Карайте все по тази главна улица покрай Аквапарка, Конната база и напред. В един момент ще видите синя табела, указваща посоката. След нея остават не повече от 3 - 4 километра до края на асфалта. Ако не се плашите от ходенето пеш, или пък колата ви е ниска, там е мястото да паркирате. Има и сянка под красивите дъбови дървета. Продължете по пътя, сред фантастична гора и птичи песни. За собствениците на джипове - смело напред по черния път! След около километър ще стигнете до най-старото тракийско светилище в Югоизточна Тракия и по Черноморието:



Бегликташ е бил разкрит в сегашния му вид едва през 2003 год., а до 1991 год. мястото е било достъпно предимно за хора от партийния елит. Резиденция "Перла" се намира съвсем наблизо, а в края на черния път, водещ до Бегликташ все още е запазена ловната вишка на другаря Тодор Живков.

На тази снимка се вижда нивото, до което камъните са били покрити с пръст, както и следите от зъбите на багерите. Районът е бил гъсто обрасъл с храсталаци и дървета:



Някои от специалистите вярват, че Бегликташ е обслужвал култът към Бога на Слънцето на траките, но голяма част от находките свидетелствуват и за ритуали, свързани с Богинята - майка. Така например, на това скално ложе, върховният жрец и върховната жрица ритуално са се съвукупявали (като няма телевизия, какво да си правят хората):



Около това ложе се намират вани, в които са се поставяли мляко, вино, вода и олио - млякото символизиращо въздуха, олиото - огъня, виното - земята. Древните са вярвали, че това са четирите основни начала на Космоса.

Ритуалите, свързани с почитането на Бога на слънцето се потвърждават и от тези направени от човешката ръка улеи (за което свидетелствуват белезите от сечива). В тях, след дъжд, се е задържала вода и погледнато отгоре, са се очертавали соларни символи:



Освен улеите, са открити и множество ями, в които са били правени жертвоприношения на домашни животни.



В непосредствена близост до улеите и ложето се намира Тронът на Върховния жрец. Край него се виждат местата, в които са били поставени големи дървени талпи, изграждащи навес върху трона:



Най-забележителният камък в този комплекс носи името "Апостол таш":



Най-удивителното нещо за него е, че се крепи на тия две точки. Учените предполагат, че между основата и Апостол таш е имало вулканичен слой, който е бил отнет от древните обитатели на тези земи и това е позволило на горния камък да легне директно върху долния.

Вляво от Апостол таш се намира древен слънчев часовник. Според направените изчисления, сравнително наскоро - преди около 70тина години, най-високият камък от поредицата е паднал, и ефектът на доминото е довел до събарянето и на останалите камъни от композицията. Предстои реконструкция на часовника, така че скоро някои от вас може да ни покажат снимки на изправените камъни:



Непосредствено до слънчевия часовник се намира "Лабиринтът". Това е било мястото, където младежите са можели да определят по-насетнешния си живот. Лабиринтът има два изхода. Тези, които избирали пътя направо, били насочвани към някое прагматично поприще, тъй като този начин на мислене свидетелства за рационалност. Тези, които избирали левия път, били достойни да бъдат посветени в жреческата професия.



В древния свят лявото се е асоциирало с мистиката. Левият път има още един, отново ляв, завой, след което пътят рязко пропада надолу. Това е така, за да може този, който минава през изпитанието, отново да се замисли за смисъла на делата си.



По пътеката надолу идва ред на най-атрактивното изпитание - скалния процеп, през който могат да минат само праведните:



Нали се сещате, че и лакомията е грях?!
Древните са вярвали, че който мине през този процеп, излиза пречистен. Но внимавайте - в края му отново има пропадане, така че - внимателно с пречистващите действия!



В Бегликташ се намира и ритуален долмен, който за разлика от многобройните долмени из Родопите и Странджа планина, не е бил ползван за погребални, а единствено за ритуални цели. Формата му символизира женската утроба и потвърждава теориите за това, че този комплекс е бил използван за обожествяване на Богинята - майка. Интересен факт е и това, че при навлизане на християнството в българските земе, наблизо бил построен манастир, "Света Параскева", която е християнската покровителка на родилките.