Шарените дрехи на класиката

Виена звучи като име на достолепна, величествена и малко скучна аристократка, накипрена с бароковите си дрешки дори и през делник. Това е усещането, което остава, докато обикаляш прилежно между Шонбрун, Белведере и Хофбург. Но ако човек реши да се запознае по-отблизо с нея, бързо ще открие и другото й лице - на кипра, която със замах се носи по ръба на кича, но не го минава, защото носи на майтап и не се взема насериозно. На разчорлена и с висящ подгъв чаровница с остър език и очи, които не забравяш. 

Това е Виената на Хундертвасер.

А това е Дом Хундертвасер - жилищна кооперация, която няма два еднакви прозореца, а по покрива й растат дървета.

Сградата е характерна с кривите стени, асиметрията и декоративните керамични плочки, които са както по фасадата:

...така и по елементите от околмото пространство. Като - например, този съвсем традиционен на пръв поглед фонтан:

в който живее едно любопитно водно чудовище с очи от огледала. За да вижда по-добре туристите с фотоапаратите, картите и припряността да разгледат Виена за два дена.

Домът Хундертвасер е съвсем нормална жилищна сграда, като хиляди други в града. Затова вътре могат да влизат само живущите или техни гости. Туристите остават на улицата, или стигат най-много до задния двор:

Но като си говорим за гости ... къде ли не сме ходили, че една кооперация във Виена няма да посетим! Снимките от вътрешността на сградата са на сестра ми. Моля, заповядайте:

стълбище - отгоре

и отпред

... стълбище с украса

с криви стени

всъщност, на кривите стени вече учудва ли се някой?

абе, украса да има. Като е гарга, да е рошава!

Това е първа бърза среща с Виена. Далеч от аристократизма, шницела и младежите с театрални костюми, които продават билети за нещо си пред Свети Стефан.

И понеже шареното ме привлича, следва продължение - заводът за преработка на отпадъци, проектиран от Хундертвасер. Обещавам да е скоро.

Всички снимки от Дом Хундертвасер - тук