Римски път ... с прекъсване в Боженци

Уикенд без деца. Чудо голямо!

Обикаляли сме къде ли не, а искаме да е място, на което хем не сме били отдавна, хем не е далеко, за да не прекараме двата дни в шофиране. Затова избираме Боженци и се успокояваме, че все пак може да се вкара малко екшън,  ако тръгнем по черния път през Мъглиж и Селце до Плачковци, вместо по "царския" през Шипка и Габрово.

Пътят след Мъглиж се държи прилично - асфалт, дупки, четвъртокласна пътна мрежа ... нищо, с което не сме свикнали. Минаваме транзит през Селце и продължаваме смело напред, но черният път все повече започва да придобива павиран вид, а отстрани се появава интересна растителност, като в Джурасик парк:

Правилно подредените камъни странно напомнят за римските пътища, които съм виждала, но за моя изненада за този тук няма нито една табела, обозначаваща го като такъв. Продължаваме напред и в протежение на 20тина километра, настилката определено напомня на известните ми старопланински римски пътища:

Пътят минава покрай х. Българка в местността Стружната. От там пеш само на няколко минути се намира природният феномен Виканата скала - (по изключение) обезопасена скална тераса, от която се открива невероятна гледка към Предбалкана и Дунавската равнина.

И едно важно указание за туристите:

Aкo поема за Атлантическия океан, със сигурност ще ми влезе в употреба.

Засега посоката обаче е друга - Боженци, и в крайна сметка по обед сме там, ние - гладни, а колата - поокаляна. Боженци ни посреща с плахо слънце, куп туристи и чаршия, от която можеш да си накупиш обичайния туристически кич. Хапваме в историческата механа на 350 години, където е вкусно и скъпо (порция боб - 4 и кусур) и тръгваме на разходка:

Една от най-големите туристически забележителности на Боженци е Римският път, свързващ го с Трявна - част от трасето към Нокополис ад Иструм. Има купища сърцераздирателни описания из нета за красотата на пътя и за себеотрицанието на местните при възстановяването му. Това е вярно. Пътят е красив. Изумителен. И напълно неподходящ за МПСта. Това стана ясно след като се набутахме в няколко дерета, заобиколихме около 13983489 паднали дървета и пускахме лебедката, за да се измъкнем от една дълбока кал. Така че, boys and girls, do not do this! Ако имате желание да вървите пеш около 2 ч/8 км - супер! Но ако искате да тествате новия си джип, добре си помислете, особено ако в момента вали. Ето за какво иде реч:

Но ако не газите кал из деретата, има вероятност да газите кал някъде по равното, без следа от път, камо ли римски. Или да объркате пътя и да се върнете обратно в Боженци:

Но пък гледките се уникални:

Изводи и обобщения за т.нар. Римски път Боженци - Трявна: следи от настилка няма, пътят е трансформиран в (еко) пътека и ако човек се нАда да види нещо римско, по-добре да се откаже.

Въпреки че доста се порових, не намерих нищо категорично за първото пътче, по което минахме - това от Мъглиж за Плачковци. Местните го определят като римски, още повече, че на него има следи от римска крепост - тази край Мъглиж, в момента почти напълно разрушена. Но дали е част от пътя Никополис ад Иструм - Аугуста Траяна, все пак не съм сигурна, не и докато не го потвърди някой с по-солидни исторически знания от моите. Срещнах и мнение, че става дума за част от пътя Нове - Константинопол ... така ли е, идея нямам. Но че е живописно и изумително, дори и в мъгла и дъжд - две мнения няма. Затова на връщане минахме пак от там и направих още малко снимки:

И една препоръка/молба: не тръгвайте с лека кола по описаните пътчета. Не искам да си натоварвам кармата с това, дето ще го кажете по мой адрес, като си поломите колицата из коловозите. Ако сте с 4х4 - приятно изкарване! И не забравяйте фотоапарата!