Thursday, July 21, 2011

Когато крушите не падат по-далече от дървото

... от тях става най-ароматният сладкиш.


Летен мързелив следобед е. В жегата човек не може да прави нищо друго, освен да се излежава на сянка. И да слуша как по някоя и друга круша тупва от дървото отвреме навреме. А като се съберат повечко ...


Е, тогава този човек отива до съседката за пресни яйца, кара децата да извадят от долапа орехите и да изчистят две-три шепи и забърква ароматен крушов сладкиш.

Нужните продукти са:

4 яйца
1,5 ч.ч. захар
8 с.л. олио
1/2 ч.ч. орехи
1 ч.ч. настъргани круши
ванилия, малко канела
2 ч.ч. брашно
1 бакпулвер

Яйцата разбиваме добре със захарта. Прибавяме крушите и олиото, а след тях - ванилията и канелата. Накрая слагаме брашното с бакпулвера. Аз разбивам всичко на ръка, с домакинска тел, защото на село технологиите са на ниво "късен феодализъм" - няма нет, няма телевизия, няма и почти никакви кухненски джаджи. Имаме смок, но това е друга история.

Сместа се изсипва в намаслена (при нужда - и посипана с брашно) тавичка. Отгоре се наръсват начуканите на едро орехи. Пече се в предварително загрята умерена фурна.

Сладкишът може да се поръси с пудра захар, а може да се сервира и с топка ванилов сладолед.


След изяждането на сладкиша, човек пак ляга под крушата и слуша как от жегата падат плодовете. Туп, туп ...

7 comments:

Еликсир said...

Ама как само си го разказала,много ми хареса!И сладкиша ми хареса!Бих омотала едно, две парчета,хем,да ти правя компания под крушата!

Поздрави,Роси!

sladka hapka said...

Ами то си беше така - горещо и мързеливо. И кскто в жегите уж хората нямали апетит, аромата на круши и канела така "убеждава" да си отрежеш още съвсем мъничко...

А сладкишът - съвсем в духа на "модерните" тенденции - храната да идва от региона, в който ще се консумира - дори и бращното беше от рентата.

Хубава вечер, Елексир!

pep-4o said...

Куражлия момиче си ти.
Ами ако ти падне круша на главата, както си лежиш и те си тупкат? Хм?!

ПП: Остава ТДК - 19 и 1/2

КАТЕРИНА said...

ОООООООООО,много ми хареса!Върна ме в детатвото с този пост!А последната снимка...замислям се откога не съм виждала такава електрическа тенджера!Хубав ден!

Еликсир said...

Роси,блазе им на тези хора дето нямат апетит в жегите?Аз пък що имам апетит по всяко време беее?
А Катерина колко е наблюдателна,верно че е такава тенджерата!Спомних си за баба ми,тя готвеше в такава.Еххх,покрой този твой сладкиш какви хубави спомени ни донесе,Роси!

Весели летни дни!

Dani said...

Много е хубаво, когато крушите сами падат от дървото и чакат да ги вземеш :)
Но сладкиша си струва и да си ги купиш!
Поздрави и хубав ден!

tania said...

А мама прави същият със ябалки.Които си няма круша чака ябълките :)

Search This Blog