Летен мързелив следобед е. В жегата човек не може да прави нищо друго, освен да се излежава на сянка. И да слуша как по някоя и друга круша тупва от дървото отвреме навреме. А като се съберат повечко ...
Е, тогава този човек отива до съседката за пресни яйца, кара децата да извадят от долапа орехите и да изчистят две-три шепи и забърква ароматен крушов сладкиш.
Нужните продукти са:
4 яйца
1,5 ч.ч. захар
8 с.л. олио
1/2 ч.ч. орехи
1 ч.ч. настъргани круши
ванилия, малко канела
2 ч.ч. брашно
1 бакпулвер
Яйцата разбиваме добре със захарта. Прибавяме крушите и олиото, а след тях - ванилията и канелата. Накрая слагаме брашното с бакпулвера. Аз разбивам всичко на ръка, с домакинска тел, защото на село технологиите са на ниво "късен феодализъм" - няма нет, няма телевизия, няма и почти никакви кухненски джаджи. Имаме смок, но това е друга история.
Сместа се изсипва в намаслена (при нужда - и посипана с брашно) тавичка. Отгоре се наръсват начуканите на едро орехи. Пече се в предварително загрята умерена фурна.
Сладкишът може да се поръси с пудра захар, а може да се сервира и с топка ванилов сладолед.
7 comments:
Ама как само си го разказала,много ми хареса!И сладкиша ми хареса!Бих омотала едно, две парчета,хем,да ти правя компания под крушата!
Поздрави,Роси!
Ами то си беше така - горещо и мързеливо. И кскто в жегите уж хората нямали апетит, аромата на круши и канела така "убеждава" да си отрежеш още съвсем мъничко...
А сладкишът - съвсем в духа на "модерните" тенденции - храната да идва от региона, в който ще се консумира - дори и бращното беше от рентата.
Хубава вечер, Елексир!
Куражлия момиче си ти.
Ами ако ти падне круша на главата, както си лежиш и те си тупкат? Хм?!
ПП: Остава ТДК - 19 и 1/2
ОООООООООО,много ми хареса!Върна ме в детатвото с този пост!А последната снимка...замислям се откога не съм виждала такава електрическа тенджера!Хубав ден!
Роси,блазе им на тези хора дето нямат апетит в жегите?Аз пък що имам апетит по всяко време беее?
А Катерина колко е наблюдателна,верно че е такава тенджерата!Спомних си за баба ми,тя готвеше в такава.Еххх,покрой този твой сладкиш какви хубави спомени ни донесе,Роси!
Весели летни дни!
Много е хубаво, когато крушите сами падат от дървото и чакат да ги вземеш :)
Но сладкиша си струва и да си ги купиш!
Поздрави и хубав ден!
А мама прави същият със ябалки.Които си няма круша чака ябълките :)
Post a Comment