Така ще го наричат френскоговорящите местни. За фламандците, градът е Брюхе. Не е ясно, защо в нашия език от всичко това се е стигнало до "Брюге", но вероятно пръст имат българо-съветската дружба и руските езикови особености, заради които и Хага е "Гаага", и Андерсен не е Ханс, а Ганц!
Северната Венеция е също толкова влажна, плесенясала, романтична, но поне засега не чак толкова натъпкана с туристи като оригинала. Но че туристите й идват вповече, вече е ясно - дори и сега признаците са налице - никакво място за паркиране в центъра и повече японски, отколкото европейски физиономии.
Но поне извън туристическия сезон, човек може да се пошляе из града, без да се блъска в тълпи от шумни испански тийнове, да изпие чаша бира на площада пред кметството и да позяпа наоколо. Заповядайте!
А съвсем наблизо е Северно море:
А за да излезе пясъкът от ушите, устата, носа и къде ли още не, човек трябва да седне в някоя от приятните сладкарнички на чаша горещ шоколад. Ако и това не помогне - близо до кметството е известната шоколатерия, която привлича туристите с шоколадови цици и пениси.
Това е от мен и от Брюж - вятър, лебеди, малко дъжд, малко закачка. Ако и това не ви очарова, да си призная, че имаше и прекрасна изложба на Салвадор Дали!
3 comments:
Брюж е страхотен, снимките ти са чудни!
Много харесвам Брюж! С удоволствие си спомням времето, прекарано там. Благодаря ти за чудесните снимки:)
Мария, дина, благодаря за вниманието. Снимките са правени със стария компактен апарат и всъщност не възлагах никакви надежди да се получи, но като снимаш нещо красиво, не е трудно резултатът да е приличен:)
Post a Comment