Из Кърджалийския край - Част 2- Каменната сватба

По данните от интернет и от книжлето на Божидар Димитров, което ползвах като пътеводител, тя се намира край с. Зимзелен. Големият въпрос беше - къде е самото село. Трябваше да е съвсем близо до Кърджали, но колкото и да се опитвахме да разпитваме местните, все попадахме на хора, които сякаш не разбираха и дума български. Накрая с малко късмет и малко помощ от джипиеса, който изведнъж се сети, че селото фигурира в паметта му, все пак хванахме вярната посока и само след 3 - 4 километра наистина стигнахме до импровизирания паркинг, от който пеш се стига до скалния комплекс.

Табели няма, маркировка - също. Местните - от Зимзелен, са много мили и усмихнати, но не успяват добре да се изразяват на български, затова се наложи да налучкаме пътя сами. Успяхме. Добре, че става дума за скално образувание, което се вижда отдалеч.

Самото село е много, много малко и изглежда напълно забравено от бога:

Пътеката към "Каменната сватба" е доста стръмна, затова - ако решите да ходите по този край, обуйте си удобни обувки. За щастие изкачването е не повече от 3 - 4 минути, а като стигнеш върха, пред теб се открива необикновена гледка:

 

 

 

Ето откъс от статия за този необикновен феномен:

"Много легенди е родило човешкото въображение за тези чудни скални творения, но най-романтичната от тях е свързана с една неизживяна любов, заради която тези пирамиди носят поетичното и много подходящо име “Вкаменената сватба” (Гелинкаяка).
…Млад момък залюбил стройна девойка от съседното село, но само сините очи го стрелкали зад яшмака, а истинската й хубост не познавал. Залинял той по нея и пратил баща си да я иска. По обичая, бащата я откупил с пълен тас жълтици. Вдигнала се весела сватба, думкали тъпани, пищяли зурни. Повели момата към Зимзелен. Отзад вървял щастливият жених, а отпред баща му водел нагиздената булка, качена на муле. Като минали рекичката, духнал вятър и за миг открил лицето на булката. Занемял свекърът пред хубостта й и нечисти мисли минали през главата му. Зафучал сърдито вятърът и тогава се случило страшното – вкаменил се свекърът, булката се вкаменила, както си била върху мулето, цялата сватба се вкаменила. Само момъкът останал – вцепенен от ужас и мъка. Заплакал той и се помолил на вятъра и наго камък датори. Вкаменил се и той, а пред него останоло да блести езерце от сълзи. Блести и до днес…

“Вкаменената сватба” е едно феерично природно творение, една истинска симфония в бяло и розово. Сватбеното шествие тъкмо е минало реката, стигнало е високия бряг и тук се е вкаменило. Цялата скална композиция от фантастични фигури, наистина прилича на безредна човешка тълпа, както е на всяка сватба. Тук има възрастни и деца, мъже и жени, бедни и богати и всички са облечени в бели и розови, стригащи до земята дрехи. Някои от сватбарите наблюдават отстрани, други са събрани вкупом и навярно … шушукат. Цветя и гъби, различни животни, стройни колони и обелиски подсилват празничното настроение. Някои от фигурите са наистина монументални – височината им е повече от 10 m. Лабиринт от тесни и дълбоки коридори с почти отвесни стени засилва приликата с Родопските села. Цялата неповторима панорама се украсява от зеления килим на тревата по заоблените части на релефа, от храстите и дърветата, поникнали като по чудо върху тази ронлива и безплодна скала.
Може би най-голямото богатство на “Вкаменената сватба” е, че тя е одухотворена и създава у зрителя празнично, ведро настроение; особено привечер, когато под златните лъчи на залязващото слънце червените тонове се сгъстяват, а странните силуети на скалните фигури хвърлят дълги сенки. Тогава очарованието е почти осезаемо. Човек може да стои тук дълго в този каменен свят."

Доста прашни и доста изморени приключихме с обиколката.

Отсега имаме планове за поне още едно пътуване в този район - знаете ли, че недалеч от Свиленград има мегалитен кромлех, подобен на Стоунхендж? Аз не знаех до вчера!