Букелон ... на края на вселената

 
Уж е май месец, а днес пак вали. Но отдавна й се каня на тая крепост, много е фотогенична, да й се не види... Та мечка страх, мене не - решаваме и тръгваме. По пътя се успокоявам, че в Източните Родопи обикновено е доста по-топло, отколкото при нас, в Тракия. И чак в края на маршрута си давам сметка, че всъщност сме в Сакар, а не в Родопите. А защо Сакар ли - ами в един момент попадаме на информационни табели, а на тях си пише, че сме в Сакар. Сраааааааааааам! Но пък не вали, само е мрачно. Успокоявам се с мисълта, че поне разбирам от метеорология, щом географията ми куца.

Та така... В Сакар сме. Край нас все още се виждат останките от добре пазения социалистически ред - телени огради, вишки ...

Посоката ни е Маточина. Не онова, дето съседката го пие за нерви, а другото - селото, в което беше снимана "Мила от Марс". То е в ъгълчето между Турция и Гърция, на 40тина километра след Свиленград и до там се стига по един-единствен калпав път, който изненадващо минава през напълно и добре обработена земеделска земя. Очакваш пустош, но има повече трактори, отколкото магарета, а магаретата всъщност никак не са малко.

Пристигаме в с. Маточина  по обяд, но наоколо не се вижда жива душа. Само навътре в полето има стадо овце.

 

За щастие силуетът на крепостта доминира над околния пейзаж и няма как да не я види човек. Но от цялото укрепление, днес е останала само тази кула и част от стената:

Крепостта Букелон е датирана още от римско време, знае се, че през ІV в. тук се е провело голямо сражение между войските на император Валент и готите, завършило с пълен разгром за римляните. Но най-знаменателната й битка е тази между Калоян и армията на кръстоносците от ІV кръстоносен поход през 1205 година. Легендата твърди, че точно в тази цитадела Балдуин Фландърски е прекарал първата си нощ като пленник, откъдето бил по-късно отведен в Търново. Затова местните наричали крепостта по-често "Балдуиновата", отколкото с официалното й наименование, Букелон.

Повече за самата кула - височина, дебелина на стените и т.н., можете да прочетете тук - най-доброто място за сведения за българските крепости.

До кулата се стига и с кола, но може и пеш - от центъра на селото е не повече от 200 метра.

Наскоро е била извършена реставрация и консервация и по този повод ми беше любопитно да науча, че с част от отпуснатите 290 хиляди евро, екипът от специалисти е издирил и откупил тези от къщите в селото, изградени с камъни от крепостта.

Вътрешността на кулата е доста тясна, но пък историците твърдят, че е била замък на аристократична фамилия ... Като се загледа човек - защо не! Величествено е някакси:

И поглед навън:

И след като сте погледнали отвисоко, слезте ниско долу и се върнете по пътя. На няколкостотин метра преди табелата за начало на селото, вляво по черен път, между две ниви се намира скална църква от 10 век. Но за нея - после!

Практическа информация: от Свиленград се стига до с. Маточина по четвъртокласен път (кофти асфалт) с маршрут: с. Димитровче - с. Райкова Могила - с. Щит - с. Пашово - с. Сладун - с. Варник - с. Маточина. Пътят е 38 км. от Свиленград и 110 км. от Хасково. Места за хранене след Свиленград няма, но има доста беседки, някои от които са с чешми, така че е удобно за пикник. Повече за района - на http://www.matochina.hit.bg.