Saturday, September 18, 2010

Странджански импресии - част 5 - Индипасха

(статията е писана на 9 май 2009 год.)
И накрая - най-интересното за нас - Индипасха.
Мястото е едно от свещените места на Странджа - там се ходи за изцеление, като най-добре е това да стане 5 дни след Великдена.

След доста напрегнато пътуване и пешеходен преход нагоре по разкалян глинест път, стигнаме до стръмна пътека, водеща до дола, в който се намира скалата с изворчето. Пътеката е необезопасена, хлъзгава и слизането е доста напрегнато. Но пък стигнеш ли до долу, забравяш всичко. От скалата по необясним начин извира лековитата вода и се събира в малко езерце.

Цялата местност е осеяна с парчета от дрехи, вързани по дърветата, по висящите като лиани от скалата бръшляни:
 
За моя голямо съжаление, родната простотия беше оставила своя отпечатък на това място. Странджа е една много чиста планина, в която на места забравяш, че живееш в модерна епоха - няма отпадъци, няма обхват на джиесемите... Обаче точно там, където се ходи за да намериш утеха или лек, намираш и празни кутии от вафли, опаковки от храна, празни шишета от вода. Та се хванахме с другата госпожа - планинарка и направихме оборка на района. После изгорихме боклука и покрихме пепелта с камъчета от реката. Накрая тя каза - Сигурно затова ние пък е трябвало да дойдем. Знам ли и аз. Така или иначе в залисията не се оплакнах на извора.

Толкова от мен за Странджа - дълго стана, чак аз си омръзнах.
Ако решите да тръгнете нататък, може да го направите още идната седмица - на 16 май е празника на зелениката в с. Бръшлян. Има какво да се види!

1 comment:

tutulina said...

Едва като прочетох "импресиите" ти научих малко за историята с която е свързан този изумителен танц върху жарава,за древните тържества и ритуали на нашите предци. Тази огнена магия има и досега своите продължители. Аз съм родена на 3.06. - датата, на която нестинарите танцуват с икона в ръка своя неповторим танц.Благодаря ти, Роси!
Нора

Search This Blog