Wednesday, September 22, 2010

Приказка за пътя

... И аз искам да видя
Накъде върви светът
Затова си запретнах двата коловоза
И тръгнах на път

Мога да седна и надълго да ви разказвам какво има, като се тръгне от Трабзон за Карс. През Ерзурум.

Мога и да не го направя.

Вместо това ще ви разкажа моята приказка за един красив път. Един от най-красивите, на които съм била. Защото пътищата имат характер - някои се водят леко, други все те дърпат назад, някои са гладки и леки, други - чепати като телена четка. Този път беше като красива жена - дори и когато не е на кеф, пак не можеш да му отречеш хубостта.


Моят път не е така известен, като оня на Керуак, на Пеньо Пенев или даже на Уили Нелсън или Пърсиг. Но не мога да си изкривя душата, че макар и скромен, моят се държеше като един същински СтефанЦаневски път и все имаше мнение. Даже беше диалогичен. В смисъл, че ние решавахме, че ще кривнем от него, но той бързо ни вкарваше обратно в пътя и ни повеждаше накъдето трябва. Та така ...

Вървя що вървя, и пътя отъня
Стигна до една планина.


Оказа се не планина, като планина, а първото от многото калета, които щяхме да видим. Но понеже беше първото - тръгнахме да го покоряваме. И с късмета на начинаещия, се оказа, че сме нацелили едно от най-непристъпните - т.нар. Козя крепост край Гюмюшхане, до която се стига по скрити в скалите кози пътеки. Е, нашият път вървя известно време нагоре все пак, покрай една стръмна урва, после стигна до някъде, и както в приказката, се случи следното:

(Пътят) спря ...и проговори
"Не мога нагоре
Тук е края на всички пътища
Нагоре е безпътица"

И свърши. Ето така:


Та след като пътят реши да спре, и ние спряхме. Аз не съм по козите пътеки, колкото и да са измамно леки. Спряхме, направихме някой и друг кадър на панорамата ...


...и тръгнахме надолу.

Но се оказа, че пътят е коварен и ни готви нова изненада, като лека - полека надига глава и почва да ни издига, нагоре и нагоре, докато се стигне - уж по равното, до тази височина:



Но странно, пътят се носеше из едно богато плато, чак да не повярваш, че толкова нависоко може да има земеделие. Докъдето ти поглед стига, се виждаха едни златни поля, а сред тях царствено се беше проснал нашият път:


Не път, ами ориенталска красавица - ленива, отпусната, жежка. Някоя, дето не обича да я притесняват, та заради това само ние се бяхме осмелили да й разваляме рахата.

И както се носехме из това странно място, изведнъж
шосето заподскача по каменисти баири
Не пее, обаче,
а пее и свири:


Горещата красавица сложи пустинно було. Плодородното плато изчезна и на негово място дойдоха каменисти баири, само тук-там прорязвани от зеленото на някоя река. Но пък има ли реки, има и селца, паланки и какво ли още не.

Но този път беше много своенравен. А и вече се умори. Щом слънцето взе да залязва, пътят се възгордя.

Аз съм най-главният път
По мене се движи светът.
Да казва кой каквото ще
Други пътища няма въобще.


Е, може и да е самохвално, но трябваше да му признаем, че е уникален! Или може би не е съвсем уникален, сякаш в Аризона имаше нещо такова, а? Така че, моля-моля, драги мой, не си навирвай носа, все пак си просто път и работата ти е тази вечер да ни доведеш до Карс, нали?

Има много големи пътища, зная,
Но всички започват и свършват със мен
Но всички започват и свършват със мен.

Защото без мен, без теб, какво са тия пътища - асфалтови линии без смисъл.
На добър път!

7 comments:

BZ said...

Evala, aferin(m), mashallah :) (bz)

катя said...

Чета с удоволствие :) Благодаря!

tutulina said...

Прекрасно, прекрасно !
Неповторимо преживяване в снимки!
Отново БЛАГОДАРЯ РОСИ!
Нора

BIMBO said...

Все едно аз пътувах по този път....Благодаря!!!

Gery said...

Разкошни снимки! Прекрасни метафори! Браво :)

sladka hapka said...

BZ, Катя, tutulina, BIMBO, gery - благодаря!

Гери, заслугата за метафорите е на Стефан Цанев и на Бате Климент. Аз съм само интерпретатор, вероятно кадърен. Или не толкова, но пък с верни другари, които го хвалят :)))

tutulina said...

Роси, тази вечер аудиторията беше по-голяма - цялата фамилия.Приеми поздрави и благодарности.
Нора

Search This Blog