Saturday, September 4, 2010

Welcome to the land of Findik!

Findik. Лешник. Фъндък.

Обичам лешници, тоест фъндък. Но не бях попадала на място, където лешникът те обгражда навсякъде. Пътувайки по панорамния път покрай Черно море, се нагледахме на лешникови горички, предприятия за преработка на лешник, сергии за лешници, шадравани, при които водата извира от гигантски лешници, паметници на лешника. Пардон. Паметници на Лешника ...


... като този, щракнат набързо в движение
Край пътя хората сушаха реколтата от лешник. Продаваха лешник - почистен, непочистен, съвсем непочистен, заедно със зелената обвивка. Лешник. Лешник. Навсякъде. Почти се усещаше миризмата на "Нутела" във въздуха. А на следващия ден, на закуска, в хотела ни предложиха лешников крем, разбира се!

снимка: FTG.ORG (Hazelnut Promotion Group)
 Лешникът е една от емблемите на този край. Другата - поне за мен, са красивите гледки. Това е място с изумителна красота. Идете и го вижте, там все още няма големи комплекси и луксозни хотели. Преобладават къмпингите и ниското строителство. 

Крайбрежието е непокварено от човека. А морето сякаш докосва небето.
По път спираме на малка крайпътна чайна. Прилича на декор от любимия "Киндзадза". Представете си стръмен склон, който се спуска към морете. А на склона накацали грубо сковани дървени платформи, всяка от които с по една маса и две пейки, застлани с нашенски черги. Правено е сякаш с подръчни материали, няма никаква хармония, план, проект или симетрия. Не е истина просто какъв сбирщайн от какво ли не, но на такова място, че ти се завива свят.


Чаят се приготвя в самовар на дървени въглища:


И се разнася на табличка от един сърдит байчо. Но пък какво - всеки си има кофти дни. Ние имаме хубаво време, хубава гледка и бая път пред себе си ...


Затова набързо пием чая и потегляме към Самсун.

Самсун веднага ни грабва, не толкова с мащаба си, а с явния стремеж на местните хора да направят града си красив, приятен и удобен за живеене. На влизане, край пътя се вижда голяма площ за пикник - гора, в която са направени спортни и детски площадки, има много дървени маси с пейки, а край тях - зидани скари. "Кел файда от тия барбекюта", отсича Й., "Нали е Рамазан, не могат да си пекнат нищо!"

Този стремеж към хубавото, за който става дума, се вижда в дребните детайли дори, като тези цветни пана-лехички, които се намират на колоните на всеки мост. Обърнете внимание, че се напояват:


Една от централните улици на града върви край брега на Черно море.  По протежението й е оформена пешеходна алея и красив парк, който стига до морето. Там е и Културния център на Самсун.




Рахождаме се из центъра. Прави ми впечатление, че местните хапват стабилно, нищо че е Рамазан. Явно в големия град нещата са различни. И още нещо прави впечатление - народът е модерно облечен. Почти няма дълги шлифери или забрадки. Край нас минава млада двойка: "Я, че тия са все едно от Пловдив или Варна!" А пък тоя все едно е от Перник - изтърсва Й. и сочи чичка с долнище на анцуг и провиснала фланела.

Решаваме да минем и през археологическия музей, защото понтийското крайбрежие е с богата история и очакванията ни се оправдават. Макар и относително малък, музеят има какво да покаже:







И пак е време за път.
Хващаме по един красив панорамен участък, на който селищата преминават от едно в друго. Наоколо има палми, морето синее, по радиото необяснимо как се хвана една рускоговоряща станция ... летим със колата (образно казано, щото задръстванията почнаха), лирическият герой пее на своята девушка да го полюби, потому що оня молодеж, дето тя люби, не става ... И в тоя идиличен момент нашата кака Пепа губи говор от изумление. Както ни дрънкаше и оп! Млъкна! Запази картина, загуби само говор. Абе голяма красота, казвам ви!!! 



Й. харесва Пепа и винаги се съгласява с нея, но аз мисля, че тя е просто една досадница, лишена от усет към романтиката. Оказах се права - Пепа не беше замлъкнала от изумление, а заради някаква банална несъвместимост на аудиофайловете. Или нещо такова. Та се наложи набързо да я пратим в пенсия и до края на пътуването си говорихме с Емили - приятна млада жена, британка, много уважителна. (Гармин са добра марка джипиеси, и картата им на Турция няма грешка, но българското аудио е отвратително. Това се опитвам да кажа).


Следваща спирка - Трабзон!
Vamos!

3 comments:

tutulina said...

Много красиво и цветно, интересно и увлекателно. Чакам да продължим пътешествието-приказка...

Риболовец said...

Интересна дискусия, която си струва да се коментира. Мисля, че

трябва да напишеш допълнителен материал по тази тема.
виж още за

къмпинга

Blogger said...

Sprinter - Function One (160BPM)

Search This Blog