Tuesday, September 7, 2010

Виртуално кафене, епизод първи: "Мъжете в Турция"

Вървим си с Й из Трабзон, на мен ми е хубаво - нали сме на път, на ново място, какво ми трябва друго (имам и СМС, че децата са добре!!!)
 "Ех, що ли не понаучих малко турски, преди да тръгнем, заявявам жално аз, колко по-лесно щеше да ни е сега с комуникацията".
"Ами, хич не ти трябва тоя турски. Все едно, никой нямаше да иска да говори с тебе" - отсича Й, съвсем в духа на местната традиция, че жената трябва много - много да не знае.

Което леко ме доизнервя, защото и без това от известно време забелязвам, че трабзонлии ме зяпат по един не много ласкав начин. Хващам един поглед, после втори ... явно е тенденция. Оплаквам се на Й, който първо настоява, че си втълпявам, но после се съгласява. Дразнещо е, защото в момента, в който усетят, че си ги "хванал" как те зяпат, те отвръщат засрамено очи и крадешком поглеждат, да не би мъжът с теб да ги е видял. Щото тогава - проблем!


 Тук е мястото да кажа, че такова кофти преживяване нямах абсолютно никъде другаде из целия Анадол. Видя ми се странно (като оставим настрана факта, че усещането е и неприятно) и на едно виртуално кафе по тоя повод се оформи лафче. Та разговорът се завъртя първо покрай странния навик на местните продавачи да връщат рестото на мъжете, нищо, че жената пазарува, а после - на отношението между половете въобще.

Първа се включи кака Делта - жена пътувала много, видяла свят шарен, самата тя много шарена и експресивна. Та тя почва да обяснява, че щом усети такова отношение, веднага почва да гледа лошо: "Така си гледам аз страшно и грознУ, щото може мангите да ми вземат, да знаят какво искам, а да се обръщат към сУпрУжиетУ. Ами ако е глухоням, кО шЪ праЙм тУгаЗ. шЪ гУ играя аз тоя номер, ако ми се случи такава работа."

Пина вкарва мулти-култи сравнение. Демек, и другаде е същата работа: "И в Египет беше така. Мене ме зяпаха, но не ми говореха. Ако се загледам по някоя сергия, веднага на мъж ми предлагаха да го купи, не на мен. Изобщо с жена, която е с мъжа си не комуникират. Ако е сама жена (туристка) е друга работа"

Aнжето - работеща (и работна) жена, видяла какво ли не по изложения и панаири: "Хе, хе, при първите командировки в Турция, докато мъжкото инженерно и началническо (турско) население ми угажда на акълите да ходим по магазини и молове в Истанбул, колчем се бръкнех за пара, до мен изникваще шеф ми и плащаше. То добре така, веднъж, два пъти, на третия път го издебвам и си плащам сама. При което изневиделица се появява бай ми шеф, почва да гледа лошо ту мен, ту продавача и да гълчи ... Бях ги забравила тези маниери, честно, но докато превеждах на разни братски араби, случките бяха същите. Аз го отдавах на младостта си тогава, пък ей го на, на пола трябвало да го отдам.

Сега се сещам за първия си ербаплък да джиткам сама из едно машиностроително изложение в Истанбул. Щото хем съм прилично облечена, хем на визитната ми картичка пише "Trade and Marketing Manager", хем на прилична възраст тъй жена ... Добре , че ме настигна преводачът от турската фирма! Определено 3 щанда ме отсвириха като стой та гледай, докато не се материализира Джевдет, та с него вече тръгна конушмата.

Аз (правя се на много умна): "Определено всеки географски регион си има особености и аз се опитвам да ги уважавам. Но понякога тия особености леко излизат извън моите представи за здрав разум и тогава - на едно емоционално ниво, се дразня. Иначе онова, рационалното ниво, е наясно, че такъв е табиХетът."

Делта: "А аз да ви кажа за Щата Джорджия- демек нашТЪ комшийскЪ Грузия.
Поти таун - преди някоя и друга гУдинЪ - сега незнам как е де, това за пояснявка. Еййй, такова зяпане не съм виждала никога през живота си. Няма значиние дали си със мЪжО си или сме само Лейдита. Обаче, когато бяхме със мъжовете си, много, ама многоУ възмутитИлнУ нЪ гладаха, защото се държахме за ръчици. А там при тях няма такова нЯщУ. Там е, женЪ със жинЪ, мъж сО мъж. Ако видехме случайно, ама случайно мъж и жена, те на разстояние един от друг. Та ей тВа беше у Поти таун, деТ сЪ слезли АргонавтитИ".

Джорди (интелектуален тип, живее в Истанбул и тънко се занася с останалите): "Хм, пък туй за мъжките погледи и отношение ... аз да си призная, за ужас на всички феминистки , обичам когато не ми се налага да се занимавам с обслужващ персонал. чувствам се като източна принцеса - прекалено височайша ... хаха ха, това в кръга на шегата, разбира се!"

Лора (също интелектуален тип, много фина, не се занася и живее в БГ): "Аз, снощи, докато висях над котлона да майсторя едни палачинки , се размислих върху това, което разказва Хапчица ... Всъщност, това поведение в обноските към жената (все едно е безсловесна) , какво изразява? ... Пренебрежение към нея? (не говорят с низши твари) Почит към нея? (демек, не смеят да я погледнат в очите) Уважение/страхопочитание към придружаващия мъж? (показват, че знаят кой е шефът ) ... Много разнообразни тълкувания съм чувала по тези въпроси, но все от странични наблюдатели, не от хора , които се придържат към този тип етикет ..."

Аз: Toва е интересно, Лорче. И съм се чудила. Според Корана, жената и мъжът са равни и Аллах не би одобрил прояви на неглижиране. Така че обяснението трябва да се търси по-скоро в традициите, отколкото в религията. В подкрепа на това (поне за мен) са различията в чисто географски план - по Черноморието е едно, на югоизток - по-друго. Но така или иначе, вероятно причините са коктейл от написаното от теб, като според манталитета, образованието, възпитанието, социалното положение и знам ли още какво, надделява едно или друго."

Лора: "Това е другото любопитно нещо ... По принцип, битът и нравите в районите около морета и океани, носят белези на най-разнообразни по произход традиции. Освен това най-често, това са места , свързани с туризъм и търговия т.е. постоянен контакт с външния свят ... Човек няма да предположи, че на такова място ще се запазят дълго архаични порядки, както е нормално да стане в по-вътрешно разположени и по-затворени области ..."

БЗ (космополит със склонност към енциклопедизъм): "И директно на въпроса за уважението към жените и разговорите с тях. Краткият отговор е – не е от неуважение, от уважение е. В Quran-а пише, че жените и мъжете са равни В ОЧИТЕ на Господ, НО двата пола имаT определни задълjения и отговорности, к/о се различават. Пак там има 2 сури (глави) за жените: едната е "Мариям"(19, Surah Maryam)(за Дева Мария; така се казва и самата сура), а др. е “Жените”(4, Surah An-Nisa). В един хадис nъk(писания за живота на Мохамед), се описва случка(за която с/м писала и др. път, ама аз лично много я уважавам та ше си я повторя пак ):

Един мъж отишъл при пророка и го попитал: Кой трябва да уважавам и обичам най-много?
Мохамед: Майка си.
Мъжът: После
Мохамед: Майка си.
Мъжът: А после?
Мохамед: Майка си. Тогава/след това баща си. Раят е в краката на майката.

Вярващите мъже и жени са посъветвани/напътствани да не гледат др. пол (да не зяпат), а културно и възпитано да свеждат глава и да отвръщат поглед, за да няма искрици на плътски желания и страсти kъM погрешен човек. И като трета причина за такова отношение е именно уважението на един мъж към др. и към неговата ‘собственост’ (оригиналното значение е било , че жената e ‘отговорност’ на мъжа, но понякога и някъде, и в последствие за съжаление, от оригиналното значение и замисъл не е останало нищо.

(Aз действам според случая и се старая да не го приемам лично, освен ако и когато знам, че е нарочно. Е тогава, нЕма прошка.)"

Делта: "БЗ-че бе, знам, че това непоглеждане към жените е от уважение, ама пак се дразня някой път. Мислиш си, че те имат за стена........"

Джорди: "Между другото, вчера споделих с брата на моя съпруг наблюденията на Хапкова за нравите по Турското Черноморие. Беше ми любопитно как той ще ги рационализира. Каза, че в този край жените са основно работна ръка - те отглеждат тютюна, чая, лешниците и каквото друго вирее там. А мъжете седят из кафенетата и се занимават единствено с пласирането на готовата продукция. Един вид жената не е на особено голяма почит. Каза също че жените им се славят с голямо трудолюбие (то какво ли друго им остава, де)."

Делта: "Абе, аз ви споменах, че като бяхме във Поти Таун, как ни гледаха и мъже и жени, че сме хванати за ръчици със нашите си Ашкъми. Ама и аз ги гледах опулено, че те са се вторачили така във нас. Ама нарочно ги гледаФ."

Джорди: "Ама пък не ви ли става приятно че глобализацията, интернационализацията, цивилизацията, феминизацията и всякакви други -зации не са достигнали все още тези кътчета? Че все още има местенца съхранили порядки от други времена, трудни за разбиране от нас, но пък "шарени" и неповторими?"

Ангелина: "На мен ми става неудобно,че толкова съм свикнала с всичките тези други -зации, че забравям, че съществуването на шарении е нещо абсолютно естествено и дори задължително. Иначе - какво, супермаркет и МакДоналдс."

Джорди: "...и префабрик, полуготови, прекалено пакетирани, полусмлени ...."

Та така ... мъжете може и да мислят, че съберат ли се пет жени на едно място, става кокошкарник, но ако оставиш настрана шума от пляскянето на белите крила, всъщност ще откриеш, че жената все пак си остава по-мъдрата и по-толерантната част от човечеството. Защото какво излезе - уж ни уважават, пък ни обиждат. А ние уж се засягаме, а всъщност мъдро го приемаме, защото светът е шарен и всяка нормална жена го знае точно толкова добре, колкото номера на сутиена си.

П.С. Не показвайте този материал на съпрузите си. Не е нужно да знаят, че "раят е в краката на майката". Не и на тяхната майка.

П.П.С. ок, пошегувах се.



3 comments:

лудо биле said...

Вашите постове ме развеселяват,но и замислят и размечтават/за тих ужас на съпруга ми/.Благодаря за споделеното-от Ваша почитателка

ken said...

Щом ми даваш разрешение, веднага се възползвам и се включвам в блога ти, през задната врата :))
За Черноморска Турция и лазите (бивши ромеи от Трапезунд=Трабзон) тук, в Турция, се носят легенди... Първо, имат много изразен диалект, който е обект на шеги и задявки, като шопите в България, с остатъци или звучене на гръцки, славят се като много "остроумни".
Веднага един виц: в Америка гастролира известен пианист, наш Темел (нарицателно за мъж от Карадениз, лаз) е на концерта и тръпне от вълнение... Излиза пианистът на сцената, покланя се, аплодисменти, сяда пред пианото и... наш Темел възкликва: "Уййй, че ти су бил Караденузлия, беее!" След концерта хора и журналисти обкръжили Темеля, го питат: "А как позна, че е караденизлия?". Темел: "Ами само караденузлия ще придърпа не стола, а пианото към себе си!"
Малко са им мързеливи мъжете (затова излизат много политици от там), малко са твърдо- и дебелоглави, имат си собствени маниери на поведение, които никой не може да промени, характерен за тях е дългият нос и русите коси, със сини очи. Много от тях са консервативни и религиозни.. Офлийте (Оф-известен град там) казват, че са били най-близо и най-свидни на бога, защото били най-... на високо.
Така, че Хапке, това зяпане като невидели си е "типично" държане на "някои" мъже от тях, да извиняват останалите!
B Турция не е прието жена да плаща, когато е с мъж! Това е кавалерство, не друго! Само студентите са изключение, те, както в цял свят, са вечно без пари! Mistik

sladka hapka said...

Лудо биле, винаги си добре дошла!
Мистик, за мен вкючването ти е удоволстие. Благодаря а интересното допълнение! Наминавай често.

Search This Blog