Wednesday, September 1, 2010

Ден първи - Сафранболу

 
Нашият верен водач - джипиесът кака Пепа (по паспорт Garmin), нямаше представа къде е центърът на Сафранболу, затова спряхме на един паркинг и любезен момък на доста куц английски ни обясни къде да караме и къде да спрем. Това беше последният англоговорящ за доста време напред, но още не знаехме тая подробност. През идните десетина дни станахме много добри в ръкомахането.

И така - оставяме колата и почваме да се оглеждаме невярващо, защото уж сме в Турция, а всичко наоколо е толкова познато, все едно си в някое от подбалканските ни градчета - и белосаните къщи с дървени греди, и асмите, и калдъръмите.


Изумително, ама нали заради това сме тук. В предварителната информация за маршрута сме си отбялязали, че Сафранболу е сред обектите, включени в  Списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО. Мястото е известно с архитектурния стил на сградите в стария град, който е повлиял на градоустройството на цялата Отоманска империя.


От 13ти  до началото на 20ти век, Сафранболу е бил важна спирка на главния път между Изтока и Запада. Някогашният кервансарай днес е луксозен хотел, но хамамът все още си работи по предназначение:

Навън е нечовешки горещо. Решаваме да се скрием под асмите на чаршията - хем хладно, хем шарено.


Гладни сме, вече е почти 3 следобед. На всеки ъгъл стоят хубави моми, които държат подноси с локум и те канят да го опиташ. Изведнъж, зад един ъгъл, виждаме малко кафене.  На дъска отпред са написани ястията. Има две маси, а край тях шета една леля с кърпа на главата. Сядаме и си поръчваме гьозлеме със сирене - добре де, peynirli gözleme. Заръчваме и някакво безалкохолно - газьоз, както се оказва. Много е хубаво - на сянка, край нас - шарен народ, гълчава, а ние сме си седнали и сме си опънали краката. Е, улицата е много тясна и когато отгоре се задАде кола, се наложи и да си приберем краката, и да си дръпнем столовете, че  да не ни сгази, ама нищо. Искаме от лелята сметката и тя вади един лист и почва да пише - гьолеме - толкоз! Сок от портокал - толкоз! Газьоз - 0,25. Колко - ами излиза, че е 25 стотинки. Бре! Развеселени, поемаме из чаршията. 


На сергиите са изложени само занаятчийски произведения - тъкани кърпи, бродирани торбички с лавандула, изделия от ковано желязо. Има и много магазини за подправки, сред които най-ценен е шафранът. Неслучайно градът носи  това име - прието е, че най-добрият шафран се получава именно там. Отрупано е и с билки, сладкиши, миниатюри на къщите, направени от картон и талашит.

Ние купихме един дървен пумпал - тупач, за синковеца. После пихме по една студена вода и поехме към Черноморския бряг! Бум!










No comments:

Search This Blog