Thursday, September 2, 2010

Глухите камъни

Това беше едно от местата, които отдавна стоят в списъка ми "да се иде, да се види". Накрая му дойде редът.
Тръгнахме сравнително рано сутринта. Посоката - Симеоновград - Любимец. Оттам - пътя за Ивайловград. Сравнително наблизо е с. Малко градище, което е най-близкото населено място до тракийския култов комплекс "Глухите камъни".

Настроението беше добро, но времето - не! С наближаването на Любимец заваля силен порой, който сериозно ни притесни. Така или иначе, преваля и ние обнадеждени наближихме отбивката на пътя, намираща се на около 10тина километра след с. Малко Градище - маркирана, обозначена, няма как да я пропусне човек. Там трябваше да оставим колата и да продължим пеш по черния път - около 20 тина минути. Да, да, ама не! На импровизирания паркинг се беше разположиш един катун. Нищо живописно или екзотично не се усещаше, примерно някой романтичен цигански образ тип "Джони Деп в "Шоколад". Нашенски мангали, част от които с доста криминален вид!

Ние бяхме малка група - мама, татко и двете малки деца, та идеята да оставим колата до катуна и сам-сами да продължим из гората хич не ни се видя добра. Вместо това - обратен завой и на километър надолу до "Сокол чешма", да ядем сандвичи ида се прибираме дома. Много неприятно усещане - бяхме били път час и половина, и накрая да се върнем с подвити опашки. За наш късмет, на чешмата бяха спрели две двойки младежи, които също отиваха до Глухите камъни, та вече групата се оформяше по-солидна и решихме да се върнем.

Паркирахме колите на около 600 - 700 м. навътре от пътя, по-далеко от катуна, където имаше огромна поляна с две беседки, импровизирано ВЦ и дори вратички за мини-футбол. Оттам - по черния, т.е. по калния път:

Вероятно заради обилния дъжд, по пътя имаше наизлезли много саламандри. Оказаха се доста плашливи същества. Добре, че са тромави, та успях да изкарам един-два саламандърски портрета:

Пътят е добре маркиран, а гледките - фантастични, затова се минава бързо и много приятно. Отдалеч се вижда и върхът, на който е разположен скалният комплекс:


Била съм на много места в Родопите, където има скални ниши, но не спирам да се впечатлявам от тях. Явно ми е силна тракийската жилка, но и да не е така, гледката е изумителна - където ти стига погледа, навсякъде скалата е осеяна с тях. Предполага се, че са ги ползвали като погребални урни.






Непоследствено след скалите с хилядите ниши, има стръмна пътека, обезопасена с дървено перило, по която се стига до гранитна скала. В нея са изкопани две гробници:


Вдясно от гробниците, в скалата са вкопани стъпала нагоре. Там аз не успях да се кача, защото дъждът пак беше завалял и бяха хлъзгави като лед. Та моята задача беше да пазя двете деца да не тръгнат. Останалата част от групата се качиха с лазене и драпане и в продължение на 10тина минути чувах отдолу охкне и ахкане заради гледката. Горе имало и голяма гробница - мавзолей, но нея не успях да я видя, за съжаление.


В района на комплекса личи, че се провеждат археологически разкопки. Разкрити са части от крепостна стена, има изкопи, обезопасени с ленти, но няма все още подробни обозначение кое какво е.

На един от камъните видяхме това - вероятно останка от средновековната християнска църква, за която се знае, че се е намирала там:


а на скалата с погребалните ниши - това:



В материалите за това място се сочи, че това е тракийски петроглиф. Според ръководителят на екипа, който провежда разкопките там - д-р Нехризов, това е "ладия, която пренася Слънцето. Според него това е емблемата на целия комплекс, който обаче не е изграден във връзка със соларния култ. По-скоро Глухите камъни са свързани с култово-погребалните вярвания на траките от I век пр. Хр., смята д-р Нехризов. "

Обратният път ни се видя още по-кратък и още по-кален.
А след това сандвичите бяха много, много вкусни.

2 comments:

tutulina said...

Роси,най-благородно ти завиждам за видяното и преживяното.А какво ли е усещането да се докоснеш до един от най-големите култово- погребални комплекси на траките. Спомням си, че съм чела че някъде там има и една средновековна крепост, на която за съжаление не помня името.
Продължавам да чета....а ти пиши...

Maistora said...

На Flickr поставих въпрос (ред въпросителни като знак на недоумение) - тук си изясних произхода и значението на мистичните дупки в скалите.

Много информативни пътеписи, освен дето са приятно и увлекателно разказани, и придружени с прекрасни снимки.

Шапки долу за желанието и отделеното време - и благодаря за просветлението (колко още не знаем за уж познатата си страна!) и за удоволствието от този блог.

Ставам почитател :)

Поздрави и успех!
Владо

Search This Blog