Friday, September 3, 2010

За Синоп, Диоген и цинизма

Решаваме да поемем към Синоп - според кака Пепа, непогрешимата, до там са около 300 км. и някъде към 5 ч. път. Абе как пет часа за 300 километра! Тъй де, до сега бяхме почти само по магистрала, а малкото първокласен път си беше по-добър от нашата "Тракия". Тия километри ги вземаме за два часа и половина и сме пристигнали в Синоп още по светло.

Обаче кака Пепа се оказа права. Това е нещото, което най-много ме дразни у нея. Тя винаги е права. Второто дразнещо е гласът - един такъв, назидателен. С леко нервни нотки. Все едно едвам те трае, ама айде, от нея да мине, и тоя път ще ти каже откъде да минеш, а от утре сам се оправяй по пътищата. Но ако човек е хитър, винаги може да докаже на джипиеса си, че нищо не знае и сам да се навре в такива хендеци...Но и до там ще стигна.

В случая кака ти Пепа Гарминова имаше секретна информация, че от Сафранболу в посока Черноморието, комшиите са предприели мащабно пътно строителство. Докато в едното пътно платно работеха разни машини, в другото движението продължаваше. Вярно, нямаше асфалтова настилка, но се минаваше спокойно.


 Колкото и да е неприятно да шофираш по път в ремонт, не можеш да си изкривиш душата, че има ред и организация - кеф ти маркировка, кеф ти обезопасяване.

 
Освен това се уверихме, че се работи вечер до тъмно (разбирай, до 20 ч.), без почивен ден. Ами така де, нали и за отсечката Стара Загора - Нова Загора, дето е 30 км., обещаха, че ще стане за 2 години. За същото иде реч.

Абе чат-пат става непоносимо неясно къде си, ама ако не караш на отворени прозорци, бързо се излиза от положението:


Този полу-черен, полу-магистрален път минава из планински райони, в които населението живее видимо доста по-бедно. Къщите са много по-неугледни, жените - почти 100% забрадени.



И се чудиш, защо в тоя затънтен край някой ще дава толкова пари за разширяване на пътищата. Ама знаеш ли, като има път, може и другото да потръгне ... Абе така или иначе, 300 км комшиите си ги бяха разкопали и работеха, та пушек се вдигаше:



Бавно и полека, по тъмно стигаме в Синоп. Горе-долу лесно си намираме място за нощувка, при това на метри от крайбрежната алея. Й. успява да паркира магически голямата ни кола на някакво нищожно свободно място. Хвърляме багажа и се хвърляме в първата си нощна турска разходка.

 Край нас кипи голямо оживление. Ифтарът е минал, народът е хапнал след дългия ден и е наизлязъл да пие чай. Пристанището е на един хвърлей. Край него минава пешеходна алея, а покрай алеята са наредени чайните.

Как хубаво подухва бризът,
а нощта е едва в началото си!
И как пълната луна е на небето

Абе романтика яко, обаче никой наоколо не пие нищо друго, освен чай. Оглеждаме се, озъртаме се, ама няма. Накрая примирено си казваме - тя работата ясна - Рамазан, ами да пием и ние по един чай, пък бирата ще я пием в хотела!
Сядаме, пристига едно младо ефенди и аз решавам да му поръчам на чист турски - "Чай!", премерено усмихване (запозната съм с кулурните особености и не искам да си помисли, че го свалям) и знак с пръсти - демек, два броя чай. Младото ефенди не дава никакви признаци да е схванал какво му се говори и се обръща към Й., като го пита на турски какво ще иска. Й. казва - също на чист турски: "Чай". Толкоз. Ефендито е видимо доволен. Понечва да тръгне, но се сеща и пак се обръща към Й: "А за хънъм какво да донеса?" Тук хънъм подскача и е готова да си брани гражданските права, но Й. набързо й заръчва един чай и на нея, за да се успокои и скоро всичко е мирно и кротко. Седим си на масата, сърбаме горещия чай и ни обзема неочаквана прохлада, водата се плацика в краката ни, а лодките леко се полюшват.

 
На сутринта ставаме рано - молитви, високоговорители, отляво, отдясно, долби съраунд ефект ... не се издържа. Събираме багажа и хукваме да видим града по светло. Край нас улиците още се пробуждат - магазините не са подредени, кафенетата са празни.

Подготовка за пресния улов. Собствениците на рибния магазин зареждат с лед витрината.

Намираме една симидчийница и пълним една торба със симид, ачма и бьорек. Аз плащам, ефендито връща рестото на Й. Почвам леко да се изнервям, но все още се държа прилично. След няколко дни вече се дразня открито. За мен това е откровен цинизъм - да ми зяпа някой деколтето, щото е спокоен, че мъжът ми не го вижда, а в същото време пред същия тоя мъж да се прави, че мен ме няма. Но Синоп е родното място на Диоген, а Диоген е измислил цинизма, така че няма нищо случайно. Разбира се, не в смисъла, за който говоря, но общо-взето поне понятийно нещата съвпадат. Както и да е. Така че, драга ми читателко, ако теб те гони ултра краен феминизъм, да знаеш, че Синоп не е твоето място. Иначе е красиво, спор няма:



Наблизо е крепостта на Синоп, така че се разхождаме наоколо, правим снимки и после поемаме специално към статуята на Диоген. Видяхме я още снощи, ама много тъмно, бе, не става за снимане. Та сега се нареждаме и двамата за по едно фото за семейния албум, а после снимаме само Диоген с кучето му и с фенера. За фенера, за живота в бъчвата и за цинизма знаех.  Но каква е историята с кучето, дето е до Диоген, не ми беше известно, затова се разрових и ето какво се оказа: Съвременното понятие "циник" произлиза от древногръцката дума "киникос", прилагателно от "кион" (κύων) - т.е. "куче". Диоген е възхвалявал достойнствата на кучето, а според анекдотите по негов адрес, самият той доста често е имал маниерите на псе. По тая причина, след смъртта му, жителите на Коринт му издигнали паметник, представляващ колона от парийски мрамор, върху която имало фигура на куче.


Покрай ровенето си разбрах още някои любопитни факти, като това, че Диоген е първият космополит. На въпроса откъде е, Диоген отговорил: „Аз съм гражданин на света (cosmos)“. Оказва се, че понятието "космополитен" е рожба на човекът, който изцяло се е отрекъл от суетата. Хе-хе, знаех си, че има нещо тъпо в това списание :)

Много ми хареса и закачката с Александър Велики: Диоген разпускал на слънце, когато към него се приближил великият пълководец и го попитал има ли нещо, което да направи за него. Диоген отговорил - Да, дръпни се, правиш ми сянка". Добре, че и Александър носел на майтап, та Диоген си поживял още няколко години след това, прибавяйки към славата си на непукист и това, че е оживял, след като се е репчил на Този-На-Когото-Е-По-Добре-Да-Не-Се-Репчиш. 

Наследниците на Диоген или не са в Синоп, или са си там, но се преструват много успешно пред туристите - всички край нас хапваха, пийваха чай и се наслаждаваха на хубавото време.  Абе, личеше си, че знаят как да си правят живота приятен. Което също е въпрос на философия, просто от една друга школа.

5 comments:

tutulina said...

Човек винаги може да научи и още нещо...ако желае...
Много топлина и свежа закачка намерих
в написаното тук.Нора

Unknown said...

много ми хареса, продължавай, продължавай....

LaMartinia said...

Eeee, страхотни 3 разказа, прочетох ги на един дъх! Писах ти и във Фликр, че много харесвам Турция, но съм била само по курортите и Истанбул и околности. А Турция си е цяла вселена! Искам и аз в онова градче с шафрана и лавандулата!
Ще чакам новите епизоди, поздрави!:-)

sladka hapka said...

Нора, Катя, Мария, благодаря!

Това всъщност беше най-малко атрактивната част от пътуването - до тук просто напредвахме до началото на определения маршрут. Но ще се радвам, ако следите историята и занапред - минахме през много интересни места.

annip said...

Sladka,страхотен блог си сътворила.Истински мехлем за душата.Твоите разкази ме пренасят на друга планета,така желана и обичана.Продължавай да твориш и да ни омайваш, Шехиразада.
Ани.

Search This Blog