Трабзон - коледни лампи, хамсия и традиции

След поредица тунели, най-сетне сме в Трабзон. Бърза консултация с tripadvisor-а за най-препоръчаните хотели и още по-бърза обиколка на най-близките от тях. Прави впечатление, че хотелският персонал говори предимно руски. Предполагам, че причините са георгафски, а не исторически, като се има предвид, че градът е бил окупиран от руските войски само две години в края на Първата световна война. Въпреки това, класическата архитектура на сградите в центъра навява асоциации за руски, а не за турски град.

Намираме добър хотел в самия център, близо до ... площад Ататюрк, естествено, зад една от централните джамия и до туристическия център. Туристическият център така и не го видяхме отворен, но пък и за какво ли? Тук хората  идват или за алъш-вериш, или на път за Грузия, или за да видят Сумела. Ние сме от третия вид, но така или иначе е много късно за християнско поклонничество - време е за вечеря, после за чай, а ако сме много големи късметлии, може и някоя бира да намерим!

Докато се настаняваме, местните са почнали с ифтара (вечерното ядене, което слага края на поста), така че докато излезем, вече всички заведения се пръскат по шевовете от гладни правоверни. Тая сцена се повтаряше всяка вечер от пътуването ни и аз, като една прагматична жена, все си обяснявах бързината в яденето с целодневния глад... След като се върнахме и реших да прочета повече за Рамазана, попаднах на това, което обяснява нещата по съвсем друг начин:

"Важно е да се разговее веднага щом слънцето залезе, защото това е била практиката на Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) и на неговите сподвижници... ...Бързането да се разговее води до добро. Сехл ибн Сa’д (радийаллаху анх) предава, че Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) е казал: „Хората ще продължат да бъдат в добро състояние, докато бързат при разговяването.” [ел-Бухари, Муслим] Да се бърза при разговяването е сунна на Пророка (саллеллаху алейхи веселлем).
Ако мюсюлманите бързат при разговяването, така ще спазят сунната и ще бъдат като селеф (благочестивите предшественици), които са спазвали сунната. Известно е, че човек, който се придържа към сунната, никога няма да се заблуди."

Та докато праведните разговяваха с бясна скорост, ние eдва намерихме къде да седнем. Но пък вечерята беше класика: леща чорба и искендер кебап!

Като хапне човек, му идва и меракът да се разхожда. Тръгнахме по най-оживената, а както се оказа - и търговска, улица - Узун сокак, празнично осветена от стотици коледни лампички. Нищо де, тук така или иначе не празнуват Коледа, що пък да не си ги пуснат за Рамазан хората. Народ, народ, всичко живо е наизлязло. Въпреки относително късния час, магазините работят, семействата са излезли на разходка по хладина.

Та вървим си ние, аз блея по витрините, Й. се оглежда, барем види някой магазин за алкохол (звучи страшно, но бира не се продава в хранителните магазини, а по време на Свещения месец не се сервира и в заведенията). Намираме след голямо обикаляне един такъв - кварталът е кофти, наоколо обикалят рускини с вид на "лоши жени" и местни с вид на "лоши момчета", затова набързо плащаме безобразната цена от 2,70 лири за бира и след като ги получаваме -  увити във вестник и скрити в плътен плик, се изнасяме към хотелското фоайе. Климатик и wi-fi! Кеф!

Рано сутринта събираме багажите и поемаме към "малката" Света София.

Базиликата е била построена през ХIII век, по време на управлението на Мануел Първи Комнин и днес е най-известният византийски паметник в Трабзон. През 1461 год. градът е завладян от Султан Мехмед Завоевателя и църквата е превърната в джамия. След векове на разрушение, през 1864 год. сградата била възстановена от Ръза Ефенди от Бурса. Използвана като болница по време на Първата Световна война, след нея тя отново е отворена като джамия, а от 1964 год., след реставрация, е превърната в музей.

И понеже музеите, за разлика от църквите и джамиите, не са отворени непрекъснато, ние заставаме чинно пред оградата и чакаме да отворят, убивайки времето, като снимаме китки ...

и общи планове на камбанарията:

Най-сетне влизаме. Първото нещо, което грабва погледа, е релефният фриз над южния вход на базиликата. На него са изобразени пет сцени от живота на Адам и Ева:

 

 Първата сцена е на сътворението им, втората - животът им в Райската градина. На третата сцена Адам и Ева откъсват забранения плод, четвъртата изобразява изгонването им, а петата - първото убийство.

Влизаме.

Над главите ни има висок свод, който съдава акустика и стъпките ни се чуват ясно. Чува се и някакъв странен гърлен звук, но пляскането на крила бързо обяснява източника му:

Отвътре базиликата е пищно изографисана:

 

Жалко е, но много от изображенията са повредени от иконоборци - навсякъде, до където е можело да се стигне, лицата на светците са заличени. Като резултат, те заобикалят призрачни фигури, които предизвикват тъга.

 Но животът е така устроен, че винаги след неприятното виждаш нещо забавно. Така на метри от това място, се сблъскахме с тоя сладур.

Ще тръгваме.

Стига толкова Трабзон - шумен, шарен. Ако беше мъж, Трабзон щеше да е консервативен негодяй, който по цял дреме пред магазинчето си и се зазяпва по минаващите булки, пие чай и разменя клюки със съседа си. А като остарее, си пуска дълга брада, слага плетена кръгла шапчица на темето и общо-взето прави същото.

Градът няма женско излъчване, вече не. Може би древният Трапезунд е имал дълга царствена наметка и надменен профил. Но ако днешният непременно трябва влезе в женска роля, тя ще е на кротка, смирена женица - също като местния символ, хамсията, която е навсякъде - и в предястията, и в тестените, и в десертите. Та тази женица и върти къщата, и работи, и носи на гърба си цялата тежест, но пак си остава неврачна, макар и полезна.