Сумела

Преди много, много години, една чудодейна икона на Божията майка, нарисувана от апостол Лука, напуснала греховната Атина, и прелитайки над Егейското крайбрежие, стигнала до Черно море, за да намери покой в скална пещера в планините над Трабзон. По-късно двама гръцки монаси - Варнава и Софроний, получили видение и така успели да открият иконата в Понтийските Алпи. Те решили да построят там манастир и скоро в него почнали да идват поклонници, за да видят необикновения образ на Божията майка. Нарекли го на Panagia tou Melas - Богородица от Черната скала (или от планината Мела), според едни, Черната Богородица - според други. Защото наистина изглежда доста черничка.

Запазените исторически документи свидетелстват, че манастирът многократно е бил разрушаван, а след това въстановяван, като в сегашния си вид е от ХІІІ в., благодарение на даренията на император Алексий ІІІ Комнин, владетел на Трапезунд. Неговите наследници продължили традицията щедро да подпомагат манастира, традиция, която била продължена дори и от османските владетели, въпреки, че тяхната религия била исляма, а не християнството. По време на оманското владичество, той нацяло запазил привилегиите си. Манастирът се запазил като духовно средище чак до ХІХ век.

Поклонническият туризъм ми е чужд, но тоя манастир е доста необичаен, стенописите въре в него - също. А и е близо до Трабзон, така че потегляме.

Посоката е Мачка - на 50тина км. от Трабзон, а пътят - страхотен: тунел след тунел, ама добре осветени, красиви гледки и идеален асфалт. За разлика от закачливото си име, Мачка ни посреща доста навъсено с няколко бронирани машини, по които са накичени пръскала за водни струи за разпръскване на демострации. Дотук с пасторалната сцена!

Тръгваме по един съвсем планински път, е, много добре асфалтиран, ама все пак сме в Турция, то тук това е нормално. И в един момент, след десетина минути, виждаме жандармерийски пост и се налага да спрем. Някакси успяваме да се разберем, че с колата сме дотук - айде, ако обичате, на този паркинг и после се качвайте в организирания превоз. Ми с жандармерист не се спори, оставяме колата, нарамваме раницата с апарата и се натоварваме в чакащия наблизо долмуш. Аз съм възхитена от организацията, която са създали комшиите - зер, има бусове, да не се струпват горе коли, да им е комфортно на посетителите ... Възхитата ми трае около 15 минути, когато долмушът спира на един паркинг (манастир наоколо йок) и ни съобщава, че трябва да му дадем по 5 лири за возенето. Ми как тъй, бре! Ние да не сме те искали, накараха ни да се качим, що да плащаме, ние си бяхме добре с колата. Обаче няма начин, плащаме и слизаме. Шофьорът криво-ляво ни обяснява, че ще ни чака пак тук след 2 часа. Ок, дано ни стигнат. Като знам какви икони има ... докато обиколим, докато ги наснимаме ... И докато се каним, пред нас се изправя една мощна тълпа, която стои като омагьосана през огромен екран, на който един Дядо Поп пее, та се къса.

В този момент, чак в този момент аз стоплям, че днес е 15 август - Голяма Богородица за православните християни, че манастирът е гръцки и че очевидно ние сме се натресли на Храмовия празник. Ауууууууу, че хубаво - мен пак ме обзема ентусиазъм ... и пак бързо ми минава. Много любезен момък в униформа ме информира, че до Манастира се стига само с Много Специалните Разрешителни, издавани от Губернатора на Трабзон. Каквито ние нямаме. Така че можем да се наслаждаваме на Дядо Поп, който пее от големия екран (като на рок концерт, но публиката не пие бира и почти няма кожени панталони). Или да седнем в чайната. Или да дойдем друг ден.

Така че ние правим няколко снимки, сменяйки три обектива. Сумела в общ план. Сумела в близък план. Сумела макро.

Запознаваме се с двама братовчеди - австралийци, които упорито твърдят, че аз имам унгарски акцент. Как ли пък не!

Бутаме се в тълпата, но е кофти и бързо се отказваме.

Връщаме се на паркинга, намираме долмуш, слизаме на долния паркинг и плащаме по още 5 лири за услуга, която не сме искали. Заедно с австралийците се опитваме да изясним тази тъпотия с шофьора. Той побеждава и прибира парите.

Та вече на родна почва, разбрах, че сме присъствали на исторически момент.

През 1923 год., манастирът е бил изоставен от монашеската общност, след подписания договор за размяна на население, следващ края на гръцко - турската война. По силата на спогодбата, над милион и половина гърци трябвало да напуснат Мала Азия, в замяна на около половин милион мюсюлмани, които били изселени от Македония и Тракия. Преди заминаването си, монасите успели да скрият най-ценните реликви в параклиса "Света Варвара". След преговори между Турция и Гърция на правителствено равнище, иконата на Панагия Сумела е пренесена обратно в Гърция през 1930 год.и днес се намира в новия манастир, построен именно за тази цел в планината Вермио и на около 20 км от Верия.

След обезлюдяването му, манастирът функционирал само като музей - както за православни туристи, така и за мюсюлмани, които вярват в лечебните свойства на намиращия се там извор.

В продължение на 88 години в Сумела не е имало литургии, до тази година, когато Вселенският и Константинополски патриарх, Вартоломей І, отслужва Божествена литургия на празника Успение Богородично. Това събитие се тълкува като „жест на добра воля към православните християни”, но според някои е израз преди всичко на стремежа към религиозна толеранстност на турското правителство, който да даде ясен знак към Европейския съюз.

По тази причина манастирът беше пълен с поклонници от Гърция и Русия:

И макар да не успяхме да видим стенописите, поне се утешавам, че бях участник в едно значимо събитие. И че успях да видя това ...

А изображенията на "Черната" Богородица - друг път. Дотогава - Google Image!