Легенда за Изабела (Крепост Цепина)

"Преди много години в Кричим, Алекси Слав - сина на Тамара (сестра на цар Калоян) се сгодил за дъщерята на латинския император Хенри - Изабела.

Дошла есента и се състояла сватбата в престолния град Константинопол. Невръстната 13 годишна Изабела заминала с чичо си и една придворна дама за Цепина. Когато хубавото, знатно девойче, пристигнало в дома на своя съпруг, на пътната врата стояла майката на Алекси Слав - Тамара. Девойката погледнала крепостта и продумала на френски, за да я разберат само тези дето я придружават:
- Боже мой, тук сигурно ще бъде моя гроб!

Тамара, неразбираща френски език, помислила, че думите на Изабела са за благословия и отговорила:
- Амин, дай Боже!

Младата, невръстна съпруга прекарвала по-голямата част от времето си, разхождайки се из съседните гори, посещавала близкия връх Каркария, където се качвала на кулата и прекарвала там дълги часове. След няколко месеца Изабела се разболяла и ненавършила година от омъжването си, починала. По нейно желание тя била погребана на съседния връх, та при изгрев слънце първите лъчи да озаряват нейния гроб. "
(от тук)

Действието се развило през 1206 година, а мястото може да се види и днес.
Крепостта Цепина се намира недалеч от Велинград, само на 5-6 км. от с. Дорково, които се минават с лека кола, защото пътя е хубав и няма дупки. Има много туристи, но те са европейци и дават път. Особено, след като екскурзоводът им, също европеец, от местните, каже със силен глас традиционно българско пожелание към майките им:

Като се излезе от Дорково, оставаш сам на пътя и пред теб се показва висок и конусовиден връх, на който са останките от крепостта Цепина:

Пътят стига до хижа Цепина, където можеш да оставиш колата. Нагоре има много лека пътечка - подходяща за деца и граждани, която води до крепостта. Тя е била достъпна само от юг, а в подножието й е имало град. Сега долу има няколко постройки и чешма - и това е нещо!

След около 10 - 15 мин бавно ходене, спиране за снимки и т.н. стигаме до първите следи от крепостната стена:

Първото писмено сведение за крепостта Цепина е от 1220 г. Това е една дарствена грамота (сигилий) на деспот Алекси Слав  :paladin:, дадена на манастира "Св.Богородица" в гр. Мелник. В нея Алекси Слав пише, че имал за седалище отначало Цепина, а после Мелник.

Външната крепостна стена е ограждала площ от 25 дка, като част от нея е запазена и до днес. Могат да се видят водохранилищата (много е страшно!!! Стръмно и опасно, затова нямам снимки), останки от църква и от др. сгради. Археолозите смятат, че е имало и замък върху площ от 1,5 дка.

Зад тази сграда са запазени най-добре крепостните стени - на места са високи 6 м. и дебели 3 м. Стават да ходиш отгоре, но на места стената е разрушена и е опасно. Ако прескочиш стената (има много ниски участъци), попадаш в доста гъста гора:

Дори и да не се вълнува от история, човек няма как да не се наслади на красотата край себе си:

Обратният път е много лек - ходи се само по нанадолнище. Долу са хижата, любезният й стопанин и чаят. И малкият музей, в който са събрани находки от района. Артефакти от различни епохи съжителстват мирно и кротко. Историческа еклектика някаква, но много симпатична. Аз останах най-очарована от това:

Само не ми стана ясно защо бойните топки на древните са им с ралична големина, но все пак аз не съм специалист, нали така?

До нови срещи! И не забравяйте, че маршрутът и природата не компенсират неприятната компания.