Kirche am Steinhof или Лимонената църква

Преди няколко дни открих църквата, в която искам да се омъжа.

След почти 20 години заедно, знам, че Й. ще ме попита дали не съм полудяла. И ако е прав, проблемите са никакви, защото църквата е в психиатрична клиника. Така че - от церемонията може направо да ме настанят. Или направо да ме настанят без много церемонии.

При това ходене във Виена се запалих да обикалям сградите, проектирани от Ото Вагнер. Църквата Аm Steinhof (или "Свети Леополд") е една от тях и се нарежда между най-добрите образци на Art Nouveau в църковната архитектура. Докато ровех из нета за подробности, ми стана интересно как архитектът е успял да съчетае изискванията, наложени от особеностите на болничното заведение, с религиозните норми - така например в срадата почти не се срещат остри ръбове, изповедалните са много по-открити от обичайно, има два отделни входа - за мъже и за жени, помещение за "бърза помощ", тоалетни и т.н. В оригиналния си вид църквата дори е предвиждала пейки с разлина ширина, според състоянието и нуждите на пациентите.

Църквата не е в централната част на Виена, пътува се с метро и автобус, а и като капак, е отворена за посещение само за час в събота и за още малко в неделния следобед.

Ако знаете немски, в събота има организирани турове из цялата болница - аз не зная и две думи, така че поех направо по една стръмна чакълеста алея към църквата.

Знаете как понякога някоя малка подробност променят нешата и ги правят по-близки до теб, по-познати или по-симпатични. За мен това бяха два обикновени детайла - току-що приключилата сватбена церемония ...

... и започващата репетиция на един хор въре в църквата - явно големи зевзеци, защото през цялото време се майтапеха с диригента. На видеото в края на снимката, освен детайли от сградата, може да видите и тях, както и да чуете едно от изпълненията.

Едно от забележителните неща в църквата, са витражите на прозорците, проектирани и изпълнени от един от основателите на Виенския сецесион - Коломан Мозер. И като се има предвид, че ориентацията на сградата е (нетипичното) север - юг, през тези прозорци влиза максимално количество светлина през целия ден:

Дело на Мозер са и мозайките:

Олтарът на църквата, обаче, не бил поверен пак на него, заради  сериозните възражения по повод отказът му от изповядване на католицизма. Вместо това проектът бил възложен на Карл Едерер, който го изпълнил в стил, близък до този на Коло Мозер. Резултатът бил съдебен спор между двамата, по обвинение за плагиатство.

 Този детайл от олтара е особено красив:

Доста малки подробности в църквата са дело на самия архитект - Ото Вагнер, и са подчинени на изискванията на средата. Неслучайно при проектирането, Вагнер се е консултирал и с редица лекари - специалисти, за да пригоди сградата максимално към нуждите на хората, които ще я посещават. Това е съд за вода за причастие:

И още няколко детайла от фасадата:

Куполът на църквата първоначално бил покрит с меден лист, но след реставрация, приключила през 2006 год., е положено фино златно покритие (общо 2 кг злато), така че в момента църквата блести отдалеч и напълно заслужено отговаря на прякора си "Lemonberge".

Ако искате да видите още  нещо - ето един любителски запис (с телефона) - на част от репетицията. Виждат се и доста елементи от интериора на църквата.

Повече снимки - тук.

До църквата "Свети Леополд" се стига с автобус 48А (посока Baumgartner Höhe, спирка Otto-Wagner-Spital). Автобусът може да се хване от ринга, но се спестява оста време, ако се качите в крайната част от маршрута му, а до там стигнете с метрото. Удобна връзка е U6 - Thaliastraße, където между спирките на метрото и на автобуса има не повече от 30 метра.

Шарените дрехи на класиката

Виена звучи като име на достолепна, величествена и малко скучна аристократка, накипрена с бароковите си дрешки дори и през делник. Това е усещането, което остава, докато обикаляш прилежно между Шонбрун, Белведере и Хофбург. Но ако човек реши да се запознае по-отблизо с нея, бързо ще открие и другото й лице - на кипра, която със замах се носи по ръба на кича, но не го минава, защото носи на майтап и не се взема насериозно. На разчорлена и с висящ подгъв чаровница с остър език и очи, които не забравяш. 

Това е Виената на Хундертвасер.

А това е Дом Хундертвасер - жилищна кооперация, която няма два еднакви прозореца, а по покрива й растат дървета.

Сградата е характерна с кривите стени, асиметрията и декоративните керамични плочки, които са както по фасадата:

...така и по елементите от околмото пространство. Като - например, този съвсем традиционен на пръв поглед фонтан:

в който живее едно любопитно водно чудовище с очи от огледала. За да вижда по-добре туристите с фотоапаратите, картите и припряността да разгледат Виена за два дена.

Домът Хундертвасер е съвсем нормална жилищна сграда, като хиляди други в града. Затова вътре могат да влизат само живущите или техни гости. Туристите остават на улицата, или стигат най-много до задния двор:

Но като си говорим за гости ... къде ли не сме ходили, че една кооперация във Виена няма да посетим! Снимките от вътрешността на сградата са на сестра ми. Моля, заповядайте:

стълбище - отгоре

и отпред

... стълбище с украса

с криви стени

всъщност, на кривите стени вече учудва ли се някой?

абе, украса да има. Като е гарга, да е рошава!

Това е първа бърза среща с Виена. Далеч от аристократизма, шницела и младежите с театрални костюми, които продават билети за нещо си пред Свети Стефан.

И понеже шареното ме привлича, следва продължение - заводът за преработка на отпадъци, проектиран от Хундертвасер. Обещавам да е скоро.

Всички снимки от Дом Хундертвасер - тук