Бегликташ - Българският Стоунхендж

Или поне като такъв се рекламира навсякъде. Доста крайно твърдение, бих казала от позициите си на миткало, което е видяло доста мегалити. Всъщност, дали археолозите и туроператорите имат право, или това е просто евтин рекламен слоган, не е толкова важно. Със или без него, Бегликташ си струва да се види. А това не е трудно, особено сега, през лятото, когато много от нас ще са на южното ни Черноморие.

И така - хванете пътя за Приморско и на влизане в града, завийте на първия светофар вляво. Карайте все по тази главна улица покрай Аквапарка, Конната база и напред. В един момент ще видите синя табела, указваща посоката. След нея остават не повече от 3 - 4 километра до края на асфалта. Ако не се плашите от ходенето пеш, или пък колата ви е ниска, там е мястото да паркирате. Има и сянка под красивите дъбови дървета. Продължете по пътя, сред фантастична гора и птичи песни. За собствениците на джипове - смело напред по черния път! След около километър ще стигнете до най-старото тракийско светилище в Югоизточна Тракия и по Черноморието:



Бегликташ е бил разкрит в сегашния му вид едва през 2003 год., а до 1991 год. мястото е било достъпно предимно за хора от партийния елит. Резиденция "Перла" се намира съвсем наблизо, а в края на черния път, водещ до Бегликташ все още е запазена ловната вишка на другаря Тодор Живков.

На тази снимка се вижда нивото, до което камъните са били покрити с пръст, както и следите от зъбите на багерите. Районът е бил гъсто обрасъл с храсталаци и дървета:



Някои от специалистите вярват, че Бегликташ е обслужвал култът към Бога на Слънцето на траките, но голяма част от находките свидетелствуват и за ритуали, свързани с Богинята - майка. Така например, на това скално ложе, върховният жрец и върховната жрица ритуално са се съвукупявали (като няма телевизия, какво да си правят хората):



Около това ложе се намират вани, в които са се поставяли мляко, вино, вода и олио - млякото символизиращо въздуха, олиото - огъня, виното - земята. Древните са вярвали, че това са четирите основни начала на Космоса.

Ритуалите, свързани с почитането на Бога на слънцето се потвърждават и от тези направени от човешката ръка улеи (за което свидетелствуват белезите от сечива). В тях, след дъжд, се е задържала вода и погледнато отгоре, са се очертавали соларни символи:



Освен улеите, са открити и множество ями, в които са били правени жертвоприношения на домашни животни.



В непосредствена близост до улеите и ложето се намира Тронът на Върховния жрец. Край него се виждат местата, в които са били поставени големи дървени талпи, изграждащи навес върху трона:



Най-забележителният камък в този комплекс носи името "Апостол таш":



Най-удивителното нещо за него е, че се крепи на тия две точки. Учените предполагат, че между основата и Апостол таш е имало вулканичен слой, който е бил отнет от древните обитатели на тези земи и това е позволило на горния камък да легне директно върху долния.

Вляво от Апостол таш се намира древен слънчев часовник. Според направените изчисления, сравнително наскоро - преди около 70тина години, най-високият камък от поредицата е паднал, и ефектът на доминото е довел до събарянето и на останалите камъни от композицията. Предстои реконструкция на часовника, така че скоро някои от вас може да ни покажат снимки на изправените камъни:



Непосредствено до слънчевия часовник се намира "Лабиринтът". Това е било мястото, където младежите са можели да определят по-насетнешния си живот. Лабиринтът има два изхода. Тези, които избирали пътя направо, били насочвани към някое прагматично поприще, тъй като този начин на мислене свидетелства за рационалност. Тези, които избирали левия път, били достойни да бъдат посветени в жреческата професия.



В древния свят лявото се е асоциирало с мистиката. Левият път има още един, отново ляв, завой, след което пътят рязко пропада надолу. Това е така, за да може този, който минава през изпитанието, отново да се замисли за смисъла на делата си.



По пътеката надолу идва ред на най-атрактивното изпитание - скалния процеп, през който могат да минат само праведните:



Нали се сещате, че и лакомията е грях?!
Древните са вярвали, че който мине през този процеп, излиза пречистен. Но внимавайте - в края му отново има пропадане, така че - внимателно с пречистващите действия!



В Бегликташ се намира и ритуален долмен, който за разлика от многобройните долмени из Родопите и Странджа планина, не е бил ползван за погребални, а единствено за ритуални цели. Формата му символизира женската утроба и потвърждава теориите за това, че този комплекс е бил използван за обожествяване на Богинята - майка. Интересен факт е и това, че при навлизане на християнството в българските земе, наблизо бил построен манастир, "Света Параскева", която е християнската покровителка на родилките.

Вратата на Богинята

Това поетично име носи един мегалит, намиращ се край Казанлъшкото село Бузовград. Местните го наричат още Бубакая или Бащин камък, което е едно и също.

Мегалитът край Бузовград е един от най-интересните паметници в този район от времето на късния неолит и началото на бронзовата епоха. Древните са го ползвали както с култови и ритуални цели, така и като маркер на времето. Това било възможно, защото слънчевите лъчи при залез, в деня на Лятното равноденствие (21 юни), минават точно през отвора, оформен от каменните блокове, и падат на отсрещната скала. Така друвните определяли кой е най-дългия ден в годината.

Има и теории, според които мегалитът е бил използван при ритуали в чест на тракийския бог на Слънцето.


През този отвор се вижда т.нар. Долина на тракийските царе, както и язовир Копринка, на чието дъно се намира сега древния град Севтополис. Насреща е и Старопланинският връх Мазалат.

Интересно е да се знае, че това е мястото, където през 2006 год. ритуално е бил разпръснат праха на видния наш учен - траколог проф. Александър Фол. Повече по този въпрос може да прочетете тук.

С тази предварителна информация нашата стройна група, състояща се от мен и съпругът ми - (пишман)фотографите на експедицията, нашият водач, няколко общи приятели и семействата им, плюс едно зло и проклето куче, както и цяла сюрия деца на различна възраст - най-малкото на година и 4 месеца, потеглихме надвечер в в деня на Равноденствието, към Бубакая.

Мъжката част на отбора бяха най-ентусиазирани, но и най-трудноподвижни, поради това, че "подготовката" за изкачването почна отрано и с повечkо охладено бяло вино. Но все пак всички до един имаха много сериозна мотивация. Според едно от местните поверия, слънчевият лъч, който в този ден минава през отвора на мегалита, може да даде нечувана мъжка сила на всеки, който бъде осветен от него.

Та полека - лека, с доста почивки, се носехме нагоре. Край нас минаваха със строен ход групи от бодри баби и дядовци. Когато най-сетне достигнахме върха, се оказа, че освен нас има още поне 50 - 60 човека. От навалицата мегалитът почти не се виждаше. В един момент се чу женски глас, който запя "Аве Мария" и всички замлъкнаха, но за съжаление, след като свърши песента, шумотевицата се възстанови.



Най-неприятното беше, че малко преди залез слънце излязоха облаци и така очаквания лъч не успя да пробие.
Затова на следващия ден правихме втори дубъл.



Пак нямахме голям късмет с времето, защото беше по-облачно от необходимото, но все пак успяхме да видим и уловим с фотоапаратите нещичко:

Пътуване из Източните Родопи - ден първи (Кромлех - Долни Главанак)

Отдавна беше време да направим това пътешествие. Всичко започна с едно почти тривиално пътуване до Златоград преди години, което щеше да е посветено на хапката и пийката. Но случайно се загледахме по скалните жертвеници край с. Бенковски и това сложи началото на интересът ни и към историята на тоя край. След вече станалите традиционни посещения до Перперикон, Татул и малко по-екзотичната "Каменна сватба" край с. Зимзелен, Кърджалийско, беше ред да се потопим в дълбокото и да поемем към по-неизвестните, но затова по-интересни места.

Майските празници се оказаха чудесен повод да тръгнем на това пътуване. Естествено, наложи се известна предварителна подготовка: определянето на маршрута, проучването на пътищата (оказа се, че все пак има изненади), намирането на места за спане, събирането на информация за "обектите", защото беше ясно, че там няма да ни чакат екскурзоводи.

И така - на 3 май сутринта, въоръжени с много минерална вода, разумно количество суха храна, резервни обувки и много ентусиазъм, потеглихме на родопското пътешествие. В групата имаше и един турист на година и три месеца, както и една четиригодишна "кака", които понесоха пътуването удивително добре и май се забавляваха не по-малко от нас самите.

Началната точка на нашия маршрут беше Стара Загора, а първа спирка - с. Долни Главанак, което се намира на 35 км. от Харманли, в община Маджарово. Пътят до там е лек, равен, с хубав асфалт и го минаваме бързо. Е, спряхме веднъж, защото гледката на щъркеловото гнездо, населено от колония врабци, си струваше гледката:

В този момент мъжете вадят телеобективите и почват да се правят на супер-фотографи, така че за мен остава варианта да си снимам на воля със сапунерката. Е, естествено, моите снимки са най-хубави :)

След двайсетина минути все пак някакси успяваме да се качим пак по колите с обещанието, че там, за където сме тръгнали, ще има и врабчета, и щъркели, че дори и скални лешояди... Продължаваме по пътя. Наоколо е невероятна красота. Казваме си, че дори и да не намерим нищо от заплануваните тракийски паметници, само заради тия гледки си струва:

Най-сетне стигаме до с. Долни Главанак и вадим една разпечатана от интернет топографска карта. В групата има професионалист, който това е учил, и той казва накъде да караме. В крайна сметка с помощта на картата и на професионализма стигаме до едно поле, застлано с говежди тор и обсипано с големи камъни. Слизаме от колите и дъщеря ми веднага стъпва на едно голямо нещо, което тя кръсти "лайнище" и от този момент отказа да ходи пеш из природата. Наложи се да я нося на ръце и да й обяснявам, че в планината няма такива работи и това си е чисто изключение. Въртим се из полето - много е красиво, разбира се, както всичко наоколо, но няма и следа от търсените от нас кромлех и римски път:

Накрая - за наш късмет, в далечината се появяват хора - една много едра жена и мъж, носещ детенце в ръце.

Хукваме през глава към тях. Човекът се оказа много отзивчив и любезен - като истински родопчанин - не само ни обясни откъде е трябвало да минем, но ни поведе през гората към близкия хълм, откъдето може да се види върха на кромлеха:

По пътя го разпитваме за селото. В Горни Главанак, което е на един - два километра от Долни Главанак, били останали 6 семейства, другите се изселили. Нямали дори магазин. През цялото време мъжът носи в ръцете си дъщеричката си, която не казва и дума, не отговаря на закачките ни и ни гледа с широко отворени очи. Чувствам се глупаво, като си представя как ли живее това дете ... и как само дни преди това, аз обикалях като луда, за да търся свещи във формата на розови принцеси за рождения ден на дъщеря си, салфетки с розови принцеси на тях и естествено - шапки и свирки пак с розови принцеси. Момиченцето на нашия нов познат носеше на краката си плетени чорапи и надали си представяше, че има други момиченца, които вече умеят да съчетават обувките с цвета на дрехите си и имат предпочитания към темата на партито за рождения си ден.

Сбогуваме се с човека и аз се чувствам още по-неудобно, защото няма нищо, което да дам като почерпка на малката: все пак моята малка градска лигла успя да отвори всички кутии с бисквитки и вафли, които бях взела за из път. Качваме се по колите и се връщаме няколко километра назад, до пътя, който идва от Хасково. Е, ние дойдохме от Харманли и затова не сме видяли табелките. Завиваме по него и след по-малко от километър виждаме обозначението за кромлеха. Тръгваме по черен път, който след около километър свършва с малък паркинг и стигаме до покрита с чакъл пътека. В най-стръмните участъци има и стъпала, за допълнителен разкош.

Пътеката е добра идея, но защо чакъл?! Краката ти затъват, като вървиш по нанагорнището. Чувствам се като в оня сън, в който някой те гони и ти се опитваш да избягаш, но колкото и да се мъчиш, не успяваш да се мръднеш. Кофти усещане. Пак си повтарям, че съм обездвижена и разглезена и пак си обещавам наистина да тръгна на фитнес. Това състояние продължава към десетина минути, но когато най-сетне стигаме до върха, всякакви идеи за нов живот от понеделник ми минават. Гледката е уникална и няма нищо общо със снимките, които съм гледала:

В този момент вадя разпечатаните от интернет обяснения и почвам да чета на децата какво, аджеба, е това нещо. Та така - това е кромлех! Вече съм си подготвила урока и знам, че кромлехът е мегалитно съоръжение, т.е. нещо, изградено от големи камъни, което има култов характер. Долмените също са мегалитни съоръжения. На следващия ден ще видим и долмен, но дотогава има още доста време и път. Та този кромлех е единствения, открит в България и е датиран VIII - VIIв. пр.н.е. Най-известния кромлех в Европа е Стоунхендж, но нашият е също много атрактивен. Според някои източници, в Европа са разкрити само тези два кромлеха, според други - тези са най-запазените. Е, това не е толкова важно. Важното е, че видяхме този тук. А защо няма тълпи от такива като нас ... това е друга тема.

Още инфо за кромлеха - тук и тук

Великденски курабийки

Това е рецепта, която е много популярна в Старозагорския край. Дори и да има някакви различия, често пъти те са незначителни и се отнасят преди всичко до количеството използвана захар.

При приготвянето на курабийките има две тънкости: На първо място - приготвят се с мас, защото никоя друга мазнина не дава този резултат. На второ - важно е да се замеси меко тесто.

За приготвянето на една стандартна доза от курабиите(което на практика е огромно количество), са ви необходими следните продукти:

10 яйца
2 ч. ч. разтопена мас
4 амоняка
1 кг. захар
1 кофичка кисело мляко (500 г)
6 ванилии
2 кг. брашно
кората на 1 лимон

Приготовление:

Яйцата и захарта се разбиват добре. Амонячната сода се разтваря в киселото мляко и се прибавя към яйчената смес. Бърка се докато се разтвори цялата захар. Прибавя се разтопената мас (да не е гореща) при непрекъснато бъркане. Следват лимоновата кора, ванилиите и накрая - брашното. От брашното оставете около 2 шепи за размесването.
Сместа се оставя 1 нощ на хладно (аз я държа в покрита купа в хладилника). Курабиите се пекат на следващия ден, наредени в обилно намаслена тава, наредени по-нарядко, защото много бухват. Намазват се преди печене с яйце, поръсват се със захар и се пекат в предварително загрята на 200г. фурна. Все пак следете Т на фурната, защото различните фурни пекат различно.

Традиционната форма на тези курабийки е кръгла - изрязват се с малка чашка (около 5 см. в диаметър - не някоя голяма водна чаша, те после доста се надуват).

От тази доза излизат курабии като за голяма италианска фамилия. Затова или редуцирайте дозата наполовина, или раздайте част от сладките на приятели - Великден е чудесен повод за такива подаръци.

Ако тази рецепта ви е допаднала, вижте още нещо лесно и вкусно за Великден -
Козуначеното руло на братовчеда Киро.

Домашен хляб с моцарела

Обещавам! Моцарелата почти свърши!
През следващите седмици няма да спомена дори тази дума.
Но понеже у нас остана едно парче - горе-долу с размер на юмрука ми, трябваше да го оползотворя. И без друго семейството свикна, че във всяко ядене тия дни има от това сирене.

Хлябът приготвям от:
500 г. брашно
300 мл. вода (прясно мляко) - със стайна температура
3 -4 с.л. олио (зехтин)
1 с.л. захар
1 1/2 ч.л. сол
10 г. (четвъртинка пакетче) прясна мая или 1 1/2 ч.л. суха мая

Разтварям в част от водата маята и заедно със захарта и замесвам тестото в машината за хляб.

В случаите, когато меся на ръка, действам в този ред:
- към разтворената мая добавям няколко лъжици брашно, така че да се получи рядка каша, и отставям да "шупне".
- изсипвам останалото брашно на плота за месене, правя кладенче в средата и в него изсипвам "мокрите" продукти - водата, маята и олиото. Добавям и солта и внимателно замесвам с ръка.

След като тестото е готово, го поставям върху набрашнена повърхност и го разточвам на правоъгълник с дебелина около два пръста. Отгоре настъргвам обилно моцарела. Двата края от тясната страна завивам навътре, за да не изтича оттам сиренето. След това навивам на руло по дължина и поставям върху хартия за печене (или на намазнена тавичка), да втаса - около 40 мин.
Преди да го сложа във фурната, правя отгоре нарези (с нож или ножица). През тях може да изтече малко от сиренето в процеса на печене, но става много приятно на вкус, защото се образува хрупкава коричка.
Пека в загрята на 180*С фурна.

Хлябът сервирам топъл и обикновено се изяжда на момента. Правя го често - все още не съм успяла да го опитам в студения му вариант.

Бързи питки (с моцарела)

Стана ясно, че напоследък моцарелата ми е в повече.
Не говоря за ония малки топченца прясна моцарела, които вървят с домати и босилек, а за зрялата моцарела. Която купувам в килограмови опаковки, откак цените на родния кашкавал станаха толкова неприлични, колкото и качеството му.

Та в един момент се оказа, че в хладилника си имам две кила моцарела. Това по необходимост сложи началото на моя "моцарелен" период. След пилето, дойде ред на содените питки. Добрата новина е, че добавката на италианското сирене тази нашенска проста рецепта придобива европейско лустро и още по-чудесен вкус.

За приготвянето на питките ще ви трябват:
1 ч.ч натрошено бяло саламурено сирене
1 ч.ч. кисело мляко с угасена в него
1ч.л. сода
брашно за меко тесто
настъргана моцарела

Пуснете фурната да загрява на 200 *С.

От посочените продукти замесете меко тесто. Не прекалявайте с брашното нищо, че е лепкаво, за да не станат твърди питките. Оформете топчета с големина, малко по-малки от топки за тенис и ги наредете в намазана тавичка (или върху хартия за печене). Върху всяка питка поставете от настърганата на едро ренде моцарела. Ако нямате моцарела, може да сложите кашкавал или бучка масло.

Сложете във фурната, която вече се е загряла достатъчн

Готовите питки са идеални за закуска, както и като бърз вариант, ако се окажете без хляб за вечеря.

Пиле "Моцарела"

Не зная дали италианците са чували за това "италианско" ястие. Американците обаче, го намират за много "италианско".

Рецептата надали е автентична, но е лесна и вкусна - което е най-голямото й предимство.

В приготвянето й могат да се правят доста вариации - като например, дали да се приготви с пилешко филе или с пържола от бут, или направо с цяло бутче. В последния случай, махнете му кожата - там има най-много мазнини, а ние трябва да сме красиви и елегантни!
Може да вземете паста по ваш избор - спирали, спагети...Каквото обичате или каквото имате в момента.

И накрая - може да си приготвите доматения сос сами, а може да вземете консерва с готов сос, който само да "облагородите" с още малко подправки.

За приготвянето на ястието са ви необходими:
4 порции пилешко
галета
1 яйце
зряла моцарела
1 кутия сос за спагети
глава лук
3 - 4 скилидки чесън
1/2 пакет паста по избор (но все пак гледайте да е италианска, а в краен случай - гръцка)
зехтин, сол, босилек

- Панирайте пилешкото месо последователно в разбито яйце и галета и поставете в тиган със загрят зехтин, за да се запържи от всички страни;
- Прехвърлете пилето в тавичка и наредете върху него резени моцарела. Поставете за 15 мин. в загрята до 200*С фурна, да се запече;
- Сварете пастата в подсолена вода, съгласно указанията на пакета;
- В дълбок тиган задушете нарязаните на ситно лук и чесън, след което добавете соса за спагети и оставете да се сгъсти за няколко минути. Подправете с босилек;

- Поставете част от соса в чинията, върху него - изпеченото пиле с моцарелата и гарнирайте с паста. Отгоре добавете още сос, ако е необходимо.

Не забравяйте чашата червено вино!

Lussekatter - Кифлички за празника на Санта Лучия

Това е традиционна шведска рецепта за кифлички, които се приготвят на 13 декември - денят на Санта Лучия (която е италианска светица, между другото). Този празник отбелязва началото на коледните празници, затова кифлите се свързат с традиционните храни в Швеция за Коледа - редом с джинджифиловите бисквити. Наименованието им означава "Котката на Лучия" (ако го превеждам правилно).
Аз използвах една от базовите рецепти, взета от блога на Ilva - Lucillian Delights. Разбира се, в нея се наложи да направя някои малки промени, които ще отбележа.

На първо място, оригиналната рецепта се базира на децилитри - мярка за обем, която е доста непопулярна у нас. Постарах се да трансформирам мерките в грамове.

За приготвянето на 1 доза от кифлите, са ви необходими:

50 г. прясна мая (аз използвах 3 пакета суха)
200 г. масло
500 мл. мляко
1 г. шафран на прах (използвах някакъв евтин заместител от арабските магазини край "Женския пазар")
200 г. захар (може да увеличите, ако предпочитате по-сладичко)
1 ч.л. смлян кардамон (нямах, не сложих)
½ ч.л. сол
около 1,2 кг. брашно
1 яйце - за намазване
стафиди

- Натрошете маята в купа, добавете захарта, солта, кардамона и шафрана и разбъркайте добре, за да се разтвори маята;
- сложете маслото да се разтопи в съд на котлона. След това изсипете вътре прясното мляко. Сместа трябва да бъде с телесна температура;
- изсипете разтопеното масло и млякото към маята. Добавете по-голямата част от брашното и омесете. Оставете около час да втаса;
- омесете отново тестото с малко брашно и разделете на топки (с размер - малко по-малък от юмрук). При мен излязоха 14 броя;
- от всяка топка тесто оформете кифличките и ги поставете да втасват (за още около 40 мин.) в тава, върху пекарска хартия;
- преди да ги сложите във фурната, ги намажете с разбитото яйце и поставете по една стафидка в двата края. Аз накиснах стафидите в малко ром, за дастанат по-сочни;

- пекат се около 10 мин. в предварително загрята до 220*С фурна;
- изяждат се в рамките на деня, защото изсъхват по-бързо от стандартните кифли.

Меден сладкиш

Когато чакате свекървата на гости, най-малкото, което може да й сервирате, е торта "Трюфел". Или истински трюфел, примерно... Но ако идва свекърът, докато хапне от готвеното за вечеря, този сладкиш ще е готов и ще го очарова - лесен, бърз и много приятен на вкус

1 ч.ч. захар
1 яйце
1 ч.ч. кисело мляко
1 ч.ч. брашно
1 бакпулвер
канела на вкус
кокос за наръсване
мед - около 1/4 ч.ч.

От посочените продукти се забърква кексово тесто, което се изсипва в малка правоъгълна тавичка - намазана с олио. Моята е 22х28 см. Пече се на умерена фурна.

След като извадите готовия сладкиш от фурната, го залейте още топъл с меда и наръсете с кокоса. Медът ще попие и ще му придаде чудесен аромат.

Да ви е сладко!

Лимоново - кокосови кексчета

Тези кексчета са много нежни и деликатни на вкус. Ако сте любители на тропическите аромати, непременно ги пробвайте.

За приготвянето им ще са ви необходими:

1 ч.ч. масло
2 ч.ч. захар
4 яйца
2 1/2 ч.ч. брашно
1/2 ч.ч. кокосови стърготини
1/2 ч.л. сода
1 п. бакпулвер
1/2 ч.л. сол
1 ч.ч. прясно мляко
кората на 2 лимона
сока на 1 лимон

Маслото се разбива до побеляване със захарта, след което постепенно се добавят яйцата и останалите продукти.
Сместа се разпределя в хартиени кошнички за кексчета и се пече 20 минути в предварително загрята на 180*С фурна.

Шведски канелени кифлички

У нас с ентусиазъм се приема всичко, що е тестяно, и що е канелено. Затова идеята за тия шведски кифлички много ми допадна. Оказа се, че е имало защо - те са лесни и сравнително бързи за приготвяне, а стават доста на брой и много вкусни. Чудесни са за закуска!

За приготвянето им ще са ви необходими:
2 чаши прясно мляко
100 г. масло (което аз замених с 50:50 с масло + олио, тъй като маслото не ми достигна - сполучливо е и в този вариант)
2 пакетчета суха мая
1/2 ч.л. сол
2/3 чаша захар
5-6 чаши брашно - като за меко тесто

Както и:
за плънката - още 100 г. масло (не си и помисляйте да го замествате с олио - няма да стане)
1/2 чаша захар (аз сложих кафява, като половината от количеството беше от най-тъмната кафява, а другата половина - просто кафява. Предпочитам я, защото придава приятен карамелен вкус, но ако нямате, и обикновената бяла захар ще свърши работа)
2 ч.л. канела

и за намазване отгоре - 1 разбито яйце.

Приготвяне:
Разтопете маслото в микровълновата, добавете към него прясното мляко. Разбъркайте ги и сложете маята, а след това - солта и захарта.
Постепенно почвайте да добавяте брашното, като изсипвате по една чаша и добре разбърквате. Когато се оформи тестото, което вече не лепне, прехвърлете го на кухненския плот и доомесете на ръка още няколко минути.
(при мен тази работа свърши машината за хляб, за един 15 минутен цикъл "месене").

Ако ще правите кифличките веднага, продължете напред по следващите указания, като преди това оставете тестото да втаса за 45 минути, или докато удвои обема си. Ако пък идеята е да ги приготвите от вечерта за сутринта, сега е моментът да поставите тестото в купа, покрита с фолио, или в намаслен плик и да се отдадете на по-приятни занимания. На сутринта извадете тестото от хладилника и го оставете да почине двайсетина минути. След това начинът на действие е следния:

Пуснете фурната да загрява на 180*С.
Разделете тестото на две топки, всяка от които разточете в правоъгълна форма върху леко набрашнена повърхност. Нека правоъгълниците са не по-дебели от 0,5 см - моите бяха по-тънки, защото исках да получа по-малки кифлички.
Разтопете маслото за плънката в МВ (или на водна баня), добавете захарта и канелата и разбъркайте добре. С тази плънка обилно намажете разточеното тесто и завийте на руло.

Според това, колко големи искате да са важите кифлички, започнете да режете парченцата. От тази доза стандартно би трябвало да излязат 20 бр., но аз разполагам с форма за печене на кексчета с 12 гнезда, затова нарязах всяко руло на 12 парчета.

В гнездата на формата за печене поставете хартиени формички, наредете парченцата и намажете отгоре с разбитото яйце, като може да поръсите малко захар за разкош. Ако нямате форма за печене на кексчета, достатъчно е да наредите кифличките върху хартия за печене или в намаслена тавичка.

Пекат се около 20 минути и са готови веднага за сервиране! Ако останат, и студени са вкусни.

рецептата - с някои изменения, е от Mood Food Blog

Fashion Cafe

Ето детайли от едно от най-новите кафета в Стара Загора - Fashion Cafe. Намира се в центъра на града, на партера на нова търговска сграда. Мястото е забележително с чудесната си селекция от горещ шоколад - натурален, с лешници, с аромат на горски плодове и доста други - както кафяв, така и бял. Шоколадите се сервират с филирани бадеми отгоре. Освен този, който си е с кедрови ядки и аромат на лимон. Има и хубаво кафе. И хубав сервитьор...Какво повече може да иска една работеща жена с вкус към приятното.

Лесна шоколадова торта

За приготвянето на тортата ще са ви нужни:
1 пакет готови кръгли блатове (с какао)
3 пакета суха сметана (ползвам "Д-р Йоткер")
прясно мляко за разбиване на сметаната
250 г. шоколад (за предпочитане е шоколадов кувертюр, но ако нямате, вземете натурален шоколад заради по-високото съдържание на какао)
коктейлни череши за украса
вишновка (или черешов ликьор - например "Кирш")

Разбивам сметаната с прясното мляко - според указанията на пакета. След това начупвам шоколадът на много ситно и го разтопявам в МВ или на водна баня. Изсипвам разтопения шоколад в сметаната и разбърквам добре с миксера. Оставям настрана, за да се охлади леко и да стегне малко.

Приготвям сироп за блатовете, като смесвам 1:1 вишновка и от сиропа на коктейлните череши (може да се сложи сок от компот или нещо подобно). Правя си около 3/4 ч.ч., за да стане сочна тортата.

Сглобяването на тортата правя по метод, който препоръчва Мишел в блога си My cool desserts за приготвянето на торта "Блек Форест" и откакто го пробвах, съм много доволна от резултата:

Сиропирам първия блат с 1/3 от количеството сироп. Поставям крема в пош и правя един кръг върху блата - в най-външната част. След това правя друг кръг плътно до него, още един по-малък, и така нататък, докато се покрие с крем целия блат. Кремът може да се нанесе и с нож и лъжица, но установих, че като се шприцова, покрива по-равномерно.

По същия начин процедирам с втория блат - сиропирам, слагам крем и отгоре третия блат - сиропирам, пак крем. Накрая заглаждам с шпатула, нанасям крем отстрани и правя с поша розички, в средата на които слагам по една черешка. Оставям 1 нощ в хладилника, за да стегне крема и да се сиропира добре и е готово.

Цялата работа става за 20 минути, а резултатът е впечатляващ!

Beignets

Beignets са пържени бухти, които традиционно се свързват с кухнята на Ню Орлийнс, а оттам - с френската кухня. Това е разновидност на основната рецепта. Освен в този си вид, Beignets се приготвят и с плънка, както и в солен вариант.

1 пакет суха мая
3/4 ч.ч. топла вода
1/4 ч.ч. захар
1/2 ч.л. сол
1 яйце
1/2 ч.ч. концентрирано мляко
3 1/2 - 3 3/4 ч.ч. брашно
2 с.л. маргарин

олио за пържене
пудра захар - за поръсване отгоре

Маята и захарта се поставят в съд с топла (не гореща!!!) вода и се оставят около 5 минути, за да шупне маята.
Добавят се останалите продукти и се замесва меко тесто, от което ще се разточат бухтите. Тестото се оставя да втаса - може и в хладилник за през нощта.

Готовото тесто се раточва с дебелина малко по-малко от 1 пръст (колкото кутрето, например) и се изрязват ромбовидни бухти. Оставят се да втасат отново (около 30 - 40 мин., според температурата в помещението). След това се пържат в сгорещено олио и още топли, се поръсват обилно с пудра захар.

Забележка: рецептата традиционно изисква концентрирано мляко. По една случайност имах, но занапред възнамерявам да го замествам с нормално прясно мляко, "подсилено" с няколко лъжички сухо.