Рали "Стара Загора - Сакар" - 6 част - Мегалитите

(статията е писана на 17.06.2009 год.)

За пръв път стигам до Сакар - макар че не е далеч от Стара Загора, никога не е имало какво да правя към този край и това, което видях, съвсем не ми заприлича на планина - ниско, пусто, чат - пат по някое магаре. Или лозе:

Но в този край има няколко интересни мегалита, които отдавна съм си заплюла.

 

 

Менхирът, намиращ се край село Овчарово, наричан от местните "Чучул камък", е може би единствен по рода си в цяла Югоизточна Европа и със сигурност единствения в България. Понятието "менхир" идва от бретонски език и означава “висок камък”, а най-големият менхир в света се намира в Карнак (Бретан) и наброява 2813 камъка, подредени в 13 реда. Смята се, че менхирите са били изграждани във връзка с култа към мъртвите.

Следващата и последна спирка беше долменът край Хлябово - за него е писано много, затова само го показвам:

И две много интересни статии по темата:
Мегалитите по нашите земи - нов поглед - Л. Цонев
Дискретният чар на Сакар - Л. Цонев

Искахме да видим още неща, но за някои не ни стигна времето, други не открихме (табелите и ясната маркировка не са силната страна на родния туризъм) ... Не ви разказах за вкусната риба на потонните ресторанти на язовир "Кърджали" и чудесното меню на "Главатарския хан", нито за гледката от верандата на вилата, която бяхме наели. Това за неща, които ще си представите :)))

Рали "Стара Загора - Сакар" - 5 част - манастир "Свети Йоан Предтеча"

(статията е писана на 15.06.2009 год.)

В Кърджали видяхме и средновековната църква "Свети Йоан Предтеча" - част от манастирски комплекс от VI - VII век. Тук може да прочетете повече.



 

 

Козуначеното руло на братовчеда Киро

Това е стара рецепта, която зная от един мой братовчед - Кирчо. Той е голям майстор на тестените неща, а това руло е едно от любимите му. Рулото е лесно, бързо за приготвяне и става вкусно. Всъщност това не е истински козунак, но доста го докарва на вкус - но е много по-просто за изпълнение, дори за неопитни в месенето домакини.

За приготвянето са ви необходими следните продукти:

3 яйца (1 жълтък се отделя за мазане)
200 г. кисело мляко
200 г. вода
1 п. прясна мая (42 г.)
1 ч.ч. захар
1 щипка сол
брашно - за меко тесто
мармалад, смлени орехи - за пълнежа
захар - за поръсване

Всички продукти трябва да са със стайна температура.
Маята се размива с водата - не е необходимо да се оставя да шупне. Добавя се киселото мляко, яйцата и останалите продукти и се омесва меко тесто, което се оставя да втаса, докато удвои обема си.

Тестото се разделя на три части. Всяка част се разточва в правоъгълна форма, намазва се с мармалад, наръсва се със счукани орехи и се навива на руло. След това се поставя в правоъгълна форма, предварително намазана с олио. Ако няма правоъгълна форма - всякаква друга форма за печене ще свърши работа , например за кекс. Оставя се да втаса отново. Преди печене се намазва с жълтъка (размит с 1 л. прясно мляко), и се наръсва с кристална захар.

Рулото се пече в незагрята фурна - Т на печене е 180*С.

Рали "Стара Загора - Сакар" - 4 част - Музеят в Кърджали

(статията е писана на 15.06.2009 год.)

Музеят в Кърджали е един от 100те национални туристически обекти, и то един от тези, които са ми направили най-силно впечатление. Сградата е изключителна - сега научих, че е била проектирана от руски архитект, който е автор на проектите за катедралата Александър Невски и на “Верхние торговые ряды” (сегашния ГУМ) в Москва. Сградата е била построена в началото на 30те години на миналия век за медресе (мюсулманско духовно училище), но никога не е функционирала като такова.

Музеят има три експозиции - археологическа, природонаучна и етнографска. В него се съхраняват находките от Перперикон и Татул.

Могат да се видят находки от неолита:

Средновековни предмети, свързани с военното дело, като тази възстановка на катапулт:

А ето и някои интересни кадри и от етнографската експозиция:

 

 

 

 

 

 

 

Освен интересните експозиции, музеят прави чудесно впечатление и с интерактивното представяне на крепостите в региона. Има и малък антикварен щанд с разни хубави неща.

Рали "Стара Загора - Сакар" - 3 част - Дяволския мост

(статията е писана на 15.06.2009 год.)

Следваща спирка в пътуването беше Дяволския мост край Ардино - място, което вероятно е познато на повечето от Вас, затова само ще покажа моя поглед към тая красота:

 

 

За да стигнете по него, минавате по черен път (7,8 км) от Ардино. За тези с лека кола - предупреждение - пътят е крайно неприятен за ниски леки коли. Не е стръмен, но множеството остри камъни, които стърчат о праха, са стресов фактор за повечето шофьори. Ако имате избор - качете се на джип Или се откажете, ако наскоро е валяло и пътя е още мокър и кален.

Пътят минава край изоставеното село Дядовци, в района на което е сниман филма "Време разделно". Хора няма, има стада крави и чат - пат други пътешественици, които наум или на глас коментират майката на пътя.

Самият мост е бил изграден през XV век, като част от пътя за Беломорието. Дълъг е 56 м., широк е 3, 5 м. и е с височина на свода 11, 5 м. Каментата зидария образува втори свод за придошлите води на река Арда. Според легендата, в моста е вградена сянката на млада невеста, която е носила храна на майстора - строител и после починала. Според други, името си моста е получил от стъпката на Дявола, която се вижда върху една от скалите.

И нещо интересно за града: В миналото град Ардино е бил наричан Егридере. Руски пътешественик, в началото на XX-ти век, го е описал така: “Трийсет къщи в турски стил, по средата – мост изгнил, а от края минаре – вот тебе – Егридере! ”

Ако пътуването ви е интересно - заповядайте на следващата спирка :)

Рали "Стара Загора - Сакар" - 2 част - Узунджово

(статията е писана на 15.06.2009 год.)

По път от Александрово за Хасково, минахме през село, което ни направи впечатление с оживените си улици - нещо нетипично за нашенските села, особено пък в почивен ден. Още нещо ни впечатли - странна бяла сграда с вид на джамия, но с християнски кръст отгоре. Спряхме, за да проучим, и се оказа, че това е известната черква в с. Узунджово, която наистина е била някога джамия.

снимка - http://www.bulgariainside.com/

“Успение Богородично” в село Узунджово е една от най-старите църкви в България, построена около 1500 г. 93 години по-късно е била разрушена и на нейно място е издигната турска джамия. През 1906 г. Посолството на Турция преотстъпва сградата на България и започва преустройството й в християнски храм. През същата година са изградени олтарът и част от орнаментите, характерни за православието. Край църквата е имало кервансарай, останки от който могат да се видят и днес:

По фасадата са запазени надписи на арабски, свидетелстващи за първоначалната функция на сградата:

 

През 2007 год. е била приключена реставрацията на стенописите и консервацията на камъка в интериорното пространство. Поставен е и нов иконостас, който е с размери 13.70/8.20 м височина при разпятието. Различните елементи на иконостаса в храма са изработени от липа, бук и орех. Реставрирани са част от старите малки икони, царските двери и солеят. Старият иконостас е запазен като културен пласт под новия.

В храма е забранено снимането, затова намерих из нета една що-годе ясна снимка, но реалността е далеч по- внушителна.

По някакъв начин църквата напомня на Св. св. Константин и Елена в Одрин, нали?
 

Следва продължение :)

Рали "Стара Загора - Сакар" - 1 част - Александровската гробница

(статията е писана на 15.06.2009 год.)

Като няма време за "Париж - Дакар", и едно ходене до Сакар е нещо. Особено, когато пътем се отбие човек в така любимия Кърджалийски край. Но инак пътуването беше много екзотично. Видяхме това:

и то не е Неапол, макар че прилича на него, а просто циганската махала в Кърджали. Видяхме и това:

и то не е дворец в Мароко, а Регионалният Исторически музей пак там.

Но да карам поред. Първа спирка по трасето беше откритият на 15 май тази година музей на Тракийското изкуство в Източните Родопи, намиращ се в хасковското село Александрово. Музеят е изграден с (поредното) щедро донорство на нечие чуждо правителство - това на Япония, поради което на откриването са били техни императорски височества японските принц и принцеса Акишино, както и Президентът и Първата дама на България.

В музея се намира реплика на Александровската гробница, както и златно съкровище отпреди 6000 години. За съжаление в музея и в репликата на гробницата не се разрешава снимането, затова мога да покажа само няколко кадъра от уникалните стенописи. Заради тях Александровската гробница кандидатства за Европейски паметник на културата на Юнеско.

Могилата, където се намира оригиналната гробница, е зад музея - затворена за публика и добре обрасла:

Тук има доста инфо за Александровската гробница.
И едно добро клипче, открито случайно във vbox7.com

Следващата спирка по пътя - Узунджово!

Побитите камъни - малък фоторепортаж

(статията е писана на 22.09.2009 год.)

На път за Каварна и концерта на Rainbow спряхме край Варна, за да разгледаме Побитите камъни.

Адската жега така ни удари в главите, че сигурно успяхме да обходим не повече от 1/4 от цялото място. Като резултат от разходката се сдобих със слънчев удар и малко снимки:

 

 
Интересно инфо за произхода им може да прочетете тук, а легендата за Побитите камъни - тук!
 
Изводите:


1. Прекрасно място
2. Което трябва да се посещава зимъска