Работилница за кексчета

Този път кексчетата бяха за подарък за една прекрасна, нестандартна и обичана жена. Не от мен обичана, моля! Аз само ги опекох и украсих по молба на обща близка приятелка.

Идеята беше да повторя варианта на бебешки кексчета - моята дружка беше опитвала момичешката версия на представените вече тук кексчета за бебе Борис - кексчета за Ния, които скоро правих:

Само че липсата на маскрапоне в близките магазини наложи промяна в плана и кексчетата от сметаново-шоколадови се оказаха изцяло шоколадови. Което на мен ми допада много повече, но избягвам да го правя често, защото от толкова много какао децата обезумяват.

За самите кексчета ползвах изпитаната рецепта за шоколадови къпкейк-ове, а отгоре сложих лек, но с интензивен вкус шоколадов мус, за който ще са ви необходими:

500 мл сладкарска сметана

3 шоколада (300 г) - по избор млечен, натурален или комбинация от двата. Или бял, ако ви допада. Аз не съм му фен и никога не съм го ползвала.

Сметаната се разбива на пяна и към нея бавно се добавя разтопения шоколад. Разбърква се добре с миксер. Това количество е напълно достатъчно за украста на 24 кексчета, като дори остава доста материал за награда на майстор-сладкаря.

За декорация на кексчетата използвах готов шаблон - безплатен за некомерсиални цели, който изтеглих от тук. Шаблонът разпечатах на картон А4 и изрязах с "къдравата" ножица на децата. Кошничките оформих с мини-телбод, а кръгчетата закрепих на половинки от шишчета за скара с пистолет за силикон.

Поредността при украса на кексчетата е:

1. Оформих кошничките и поставих кексчетата в тях.

2. Шприцовах муса върху кексчетата с помощта на накрайник, подобен на Уилтъновия 1М - моят е от баба ми, която го ползваше за маслени сладки-шприц.

3. Поръсих разноцветни топченца.

4. Набучих отгоре "китката"

и воала! Ето какво се получи:

Рожденичката ги хареса.



Светът на Загорка

Това не е богатият душевен живот на някоя старозагорска интелектуалка, а първият и засега единствен български бирен музей. За да го посетите, ще са ви нужни 6 лв и час и половина от времето ви - и няма да съжалявате, че сте се разделили и с двете.

Този е с доста по-скромен от големия си брат - Музея на Хайнекен в Амстердам, но пък за разлика от него предлага тур из действаща пивоварна. Като правя сравнение с другите музеи на разните напитки, в които съм била, а те не са никак малко - на Гинес в Дъблин, на уискито в Единбург, на Кока Кола в Атланта, разбира се - на Хайнекен, че дори и на виното в Плевен, си давам сметка, че този е по-малко мащабен, но пък си има своя чар, който идва и от славата на самата бира. Пък и екскурзоводките са много сладки :)

Преди самата обиколка получихме чифт предпазни очила и тапи за уши (които остават за спомен) и след съвсем истински инструктаж за безопасност, ни поведоха из напълно действащи цехове.

Снимането в завода не е разрешено и затова няма как да видите как се прави пивото, къде ферментира и как се пакетира. Ние също не видяхме съвсем всичко заради изискванията за безопасност. Но много ни заинтригува напълно автоматизираната линия за пълнене на кегове, кото се обслужва от два робота - Клаудия и Рамбо. Рамбо, естествено, вършел тежката работа да сваля пълните кегове, а Клаудия, като дама - да вдига празните. Но видяхме разни странни неща, като тези заготовки за бутилки и си взехме по едно като сувенир. Ставали за оцет и олио, ако отиваш на палатка:

Най-забавната част от тура те чака накрая - в дегустационната. Там всеки може сам да си налее жива нефилтрирана бира (дават по 2 на човек ако си над 18 + мезе):

... да види колекцията от разнообразни чаши за бира:

и изобщо - да се потопи в атмосферата на истински бар.

Накрая на човек не му се тръгва, но след хапване и пийване все пак е време за почивка от многото култура. На финала можеш да си направиш медалион за спомен:

Всеки посетител получава и подарък за спомен - няма да казвам какъв, за да не развалям изненадата, но е добра.

Накратко това е от мен за Светът на Загорка. Естествено, като кореняк старозагорка, бих могла да обясня повече и за богатата душевност на местните жени. Но какво значение има това, след като заралийките са известни най-вече с хубостта си. Наздраве!

Шоколадов сладкиш ... с майонеза

Този кулинарен абсурд събра много почитатели из готварските форуми и след като в един от тях темата наскоро прехвърли стоте страници (за моя радост - повечето с положителни отзиви), реших, че вече е крайно време да сложа тази рецепта в блога. Който напоследък се отличава със странно разностилие и като някакъв тийнейджър се опитва да намери себе си - кулинарен ли ще е, за пътувания ли ... сигурно така и ще си остане. Все пак това е моят блог, за моите хобита, а тези две поне стават за пред хора :)

И така, за шоколадовия сладкиш ще са ви нужни:

1ч.ч. майонеза - 1 опаковка от 200 г.

1 ч.ч. вода

2 ч.ч. брашно

5 с.л. натурално какао

1 ч.ч. захар

2 ч.л. (1 п. от 10 г) бакпулвер

ванилия (по желание)

(рецептата за блата е адаптирана от Modern Retro Woman)

За глазурата - шоколад и масло в съотношение 2:1. Аз използвах 200 г. шоколадов кувертюр със 100 г. масло.

В купа разбъркайте сухите съставки и добавете към тях майонезата и водата. Не е нужно да ползвате миксер, разбъркват се много лесно и с вилица.

Изсипете в намаслена и посипана с брашно форма (аз ползвах силиконова кръгла форма диаметър 27 см., така че изсипах сместа директно в нея). Печете 25 мин в загрята на 180 г С фурна. Пробвайте с клечка, но имайте предвид, че сладкишът трябва да остане сочен.

Забележка - ако решите да правите малки кексчета, времето за печене се редуцира на 15 - 20 мин., а температурата - на 160г С.

За да приготвите глазурата, най-напред разтопете на водна баня или в МВ шоколада и след това добавете маслото. Разбъркайте добре, до получаването на гладка смес.

След изпичане, извадете сладкишът да изтине. Поставете в чиния за сервиране и покрийте с глазурата.

За украсата  и оформлнието има много други възможности - вижте някои от тях, представени от други food blogger-и:

Роца - от Marmottes et chocolat

LaMartinia от LaMartinia

Мариета от Когато готвенето стане страст

Ивейн от Sweet with Ivane

Пепчо от Храна за мой'те канибали

и

... очевидно - Ники на Пепчо :)

И съвсем в духа на Оскарите да благодаря на всички кулинарки, които ми се довериха за тази доста необичайна рецепта:

От нищо - нещо: Сладолед

Обичате ли сладолед?

Но сте на диета?

А и нямате машина за сладолед?

Нито излишно време?

Ако до тук отговорите са все "ДА", значи тази рецепта може и да ви заинтригува. Макар че "рецепта" ще е доста силно казано. Но нека продължим с въпросите.

Чували ли сте, че може да се приготви сладолед само от един продукт? Без мазнини? Без захар? НЕ? Значи е време да обясня моята последна идиотска находка от нета - прекрасен бананов сладолед, който може да се приготви за минути и не се иска нищо повече от блендер или пасатор. И фризер. Както и банани.

И така: вземете няколко добре узрели банана. Нарежете ги на кръгчета и ги поставете върху поднос/чиния или в купа. Поставете във физера за час - два, за да замръзнат.

Сложете замръзналите парчета банан в блендера (или ползвайте пасатора) и разбийте до гладка, кремообразна маса, с вкус и консистенция на мек сладолед. Много, много вкусен! Ако искате "сладоледът" да е стегнат - върнете във фризера. На мен повече ми харесва в мекия вариант, но на снимките е показан след повторното замразяване.

От тук насетне вариантите за сервиране и гарниране са много - според вкуса и предпочитанията на всеки: с добавен мед, канела, печени орехови ядки, с шоколадов топинг или с пресни плодове.

Този десерт е (относително) нискокалоричен и понеже не съдържа млечни продукти, е подходящ за хора с лактозна непоносимост, както и за диетуващи любители на сладкото.

Давам си сметка, че с тоя десерт съвсем ще си затвърдя репутацията на любител на сладкарските извращения (по думите на една дружка. Еми, права си!). Така е - след световно известните плодова торта (с мюсли) и шоколадов сладкиш (с майонеза), това е поредния леко странен, но - повярвайте ми - много сполучлив лек и бърз десерт, при това - нискокалоричен.