Светът на Загорка

Това не е богатият душевен живот на някоя старозагорска интелектуалка, а първият и засега единствен български бирен музей. За да го посетите, ще са ви нужни 6 лв и час и половина от времето ви - и няма да съжалявате, че сте се разделили и с двете.

Този е с доста по-скромен от големия си брат - Музея на Хайнекен в Амстердам, но пък за разлика от него предлага тур из действаща пивоварна. Като правя сравнение с другите музеи на разните напитки, в които съм била, а те не са никак малко - на Гинес в Дъблин, на уискито в Единбург, на Кока Кола в Атланта, разбира се - на Хайнекен, че дори и на виното в Плевен, си давам сметка, че този е по-малко мащабен, но пък си има своя чар, който идва и от славата на самата бира. Пък и екскурзоводките са много сладки :)

Преди самата обиколка получихме чифт предпазни очила и тапи за уши (които остават за спомен) и след съвсем истински инструктаж за безопасност, ни поведоха из напълно действащи цехове.

Снимането в завода не е разрешено и затова няма как да видите как се прави пивото, къде ферментира и как се пакетира. Ние също не видяхме съвсем всичко заради изискванията за безопасност. Но много ни заинтригува напълно автоматизираната линия за пълнене на кегове, кото се обслужва от два робота - Клаудия и Рамбо. Рамбо, естествено, вършел тежката работа да сваля пълните кегове, а Клаудия, като дама - да вдига празните. Но видяхме разни странни неща, като тези заготовки за бутилки и си взехме по едно като сувенир. Ставали за оцет и олио, ако отиваш на палатка:

Най-забавната част от тура те чака накрая - в дегустационната. Там всеки може сам да си налее жива нефилтрирана бира (дават по 2 на човек ако си над 18 + мезе):

... да види колекцията от разнообразни чаши за бира:

и изобщо - да се потопи в атмосферата на истински бар.

Накрая на човек не му се тръгва, но след хапване и пийване все пак е време за почивка от многото култура. На финала можеш да си направиш медалион за спомен:

Всеки посетител получава и подарък за спомен - няма да казвам какъв, за да не развалям изненадата, но е добра.

Накратко това е от мен за Светът на Загорка. Естествено, като кореняк старозагорка, бих могла да обясня повече и за богатата душевност на местните жени. Но какво значение има това, след като заралийките са известни най-вече с хубостта си. Наздраве!