Когато крушите не падат по-далече от дървото

... от тях става най-ароматният сладкиш.

Летен мързелив следобед е. В жегата човек не може да прави нищо друго, освен да се излежава на сянка. И да слуша как по някоя и друга круша тупва от дървото отвреме навреме. А като се съберат повечко ...

Е, тогава този човек отива до съседката за пресни яйца, кара децата да извадят от долапа орехите и да изчистят две-три шепи и забърква ароматен крушов сладкиш.

Нужните продукти са:

4 яйца

1,5 ч.ч. захар

8 с.л. олио

1/2 ч.ч. орехи

1 ч.ч. настъргани круши

ванилия, малко канела

2 ч.ч. брашно

1 бакпулвер

Яйцата разбиваме добре със захарта. Прибавяме крушите и олиото, а след тях - ванилията и канелата. Накрая слагаме брашното с бакпулвера. Аз разбивам всичко на ръка, с домакинска тел, защото на село технологиите са на ниво "късен феодализъм" - няма нет, няма телевизия, няма и почти никакви кухненски джаджи. Имаме смок, но това е друга история.

Сместа се изсипва в намаслена (при нужда - и посипана с брашно) тавичка. Отгоре се наръсват начуканите на едро орехи. Пече се в предварително загрята умерена фурна.

Сладкишът може да се поръси с пудра захар, а може да се сервира и с топка ванилов сладолед.

След изяждането на сладкиша, човек пак ляга под крушата и слуша как от жегата падат плодовете. Туп, туп ...

Домашна лимонада

По езическа традиция Горещниците са дните, в които не се работи нито на полето, нито в градината или в дома... Тази година те наистина се оказаха най-горещите дни на лятото и забраната си дойде съвсем на мястото. А какво може да прави човек в това жежко време, освен да търси прохлада из сенките и да пие много сокове.

През почивните дни направих от любимата у нас домашна лимонада. Най-добре би било да се ползват разни органични и био плодове, но като ги няма, и добре измити лимони от супермаркета стават.

За една доза са необходими:

1 лимон

1ч.ч. захар (или мед на вкус)

вода

Кората на лимона се настъргва на ситно ренде и се поставя в подходящ съд. Сокът на същия лимон се изцежда, а каквото е останало - се нарязва на малки кубчета. Всичко това се смесва със захар или с мед и се добавя 1 ч.ч. вода. Разбърква се добре и се оставя в хладилника за няколко часа. След това по-едрите парчета се вадят, а останалото се разрежда с вода. Сервира се с лед. Е, моята е без лед, защото ни отказа фризерът, ама това са подробности :)

Настърганата кора от лимона и парченцата от пулпата придават приятен вкус на лимонадата, но ако предпочитате - прецедете я през ситна цедка.

Бързо, лесно и все пак - по-полезно от готовите напитки!

Сок от бъз

У нас сокът от бъз винаги се е правел от бабата на мъжа ми. Но тя се спомина преди време, а старите й рецепти си заминаха с нея. Затова, когато преди седмица се сдобих с една торба цвят от бъз и никаква идея как да го направя на сок, ползвах жокера "Обади се на приятел". В моя случай това най-често е Пепчо, която освен че е голяма майсторка, е и моя съгражданка и рецептите й са точно онези стари, изпитани неща, които търся. Само че този път Пепи беше заета да бере охлюви и рецептата ми даде по-добрата й половинка, както тя самата го нарича.

Така че това е автентичната рецепта на Стоев (копирана почти дословно):

30 прясно набрани цвята от бъз се заливат с 3 л. вода
Прибавят се 2 лимона, измити и нарязани на парченца - 1х1 см. без семките
Прибавят се 2 пак лимонтозу
Престоява 48 часа.
Прецежда се през тензух или 2 ката марля (аз ползвах гевгир и ситна цедка) и се прибавя захар - 2 части вода 1 захар. (при мен - 1,5 кг захар, но може и повече)

С дървена или пластмасова (не метална) бъркалка се бърка, докато се разтвори захарта напълно С това сиропът (бъзовият концентрат) е готов. Налива се в стъклени бутилки, затваря се и се съхранява на хладно. Може (но не изпробвано) да стои до 3 години.  

Преди употреба концентратът се разрежда с вода на вкус и се сервира охладен.

Плодово-ледени близалки

Идеята е наТomKat Studio, но там нещата ми се видяха много сложни - трябваше да меря грамове, да правя сиропи, да ги охлаждам ... затова "рационализирах" технологията и я сведох до два продукта и три стъпки (накарай мързеливия на работа...)

А именно:

1. Почистете от семките и кората 1/2 пъпеш "медена роса" и го нарежете на кубчета, които поставете в дълбока купа. Добавете 1/3 ч.ч. мед (или колкото ви е по вкуса). Пасирайте добре.

2. Разпределете получената смес в няколко малки пластмасови/картонени чашки за еднократна употреба. При мен се получиха 6 чашки.

3. Поставете ги във фризер. Засечете с таймер точно 30 мин. След изтичането им, поставете в средата на всяка чашка по една бъркалка за кафе. Става и с малки лъжички.

Изчакайте 6 часа, за да стегнат добре близалките и да станат готови за "употреба".

Внимателно скъсайте кофичката и ...

... и да знаете, че свършват много бързо.

Римски път ... с прекъсване в Боженци

Уикенд без деца. Чудо голямо!

Обикаляли сме къде ли не, а искаме да е място, на което хем не сме били отдавна, хем не е далеко, за да не прекараме двата дни в шофиране. Затова избираме Боженци и се успокояваме, че все пак може да се вкара малко екшън,  ако тръгнем по черния път през Мъглиж и Селце до Плачковци, вместо по "царския" през Шипка и Габрово.

Пътят след Мъглиж се държи прилично - асфалт, дупки, четвъртокласна пътна мрежа ... нищо, с което не сме свикнали. Минаваме транзит през Селце и продължаваме смело напред, но черният път все повече започва да придобива павиран вид, а отстрани се появава интересна растителност, като в Джурасик парк:

Правилно подредените камъни странно напомнят за римските пътища, които съм виждала, но за моя изненада за този тук няма нито една табела, обозначаваща го като такъв. Продължаваме напред и в протежение на 20тина километра, настилката определено напомня на известните ми старопланински римски пътища:

Пътят минава покрай х. Българка в местността Стружната. От там пеш само на няколко минути се намира природният феномен Виканата скала - (по изключение) обезопасена скална тераса, от която се открива невероятна гледка към Предбалкана и Дунавската равнина.

И едно важно указание за туристите:

Aкo поема за Атлантическия океан, със сигурност ще ми влезе в употреба.

Засега посоката обаче е друга - Боженци, и в крайна сметка по обед сме там, ние - гладни, а колата - поокаляна. Боженци ни посреща с плахо слънце, куп туристи и чаршия, от която можеш да си накупиш обичайния туристически кич. Хапваме в историческата механа на 350 години, където е вкусно и скъпо (порция боб - 4 и кусур) и тръгваме на разходка:

Една от най-големите туристически забележителности на Боженци е Римският път, свързващ го с Трявна - част от трасето към Нокополис ад Иструм. Има купища сърцераздирателни описания из нета за красотата на пътя и за себеотрицанието на местните при възстановяването му. Това е вярно. Пътят е красив. Изумителен. И напълно неподходящ за МПСта. Това стана ясно след като се набутахме в няколко дерета, заобиколихме около 13983489 паднали дървета и пускахме лебедката, за да се измъкнем от една дълбока кал. Така че, boys and girls, do not do this! Ако имате желание да вървите пеш около 2 ч/8 км - супер! Но ако искате да тествате новия си джип, добре си помислете, особено ако в момента вали. Ето за какво иде реч:

Но ако не газите кал из деретата, има вероятност да газите кал някъде по равното, без следа от път, камо ли римски. Или да объркате пътя и да се върнете обратно в Боженци:

Но пък гледките се уникални:

Изводи и обобщения за т.нар. Римски път Боженци - Трявна: следи от настилка няма, пътят е трансформиран в (еко) пътека и ако човек се нАда да види нещо римско, по-добре да се откаже.

Въпреки че доста се порових, не намерих нищо категорично за първото пътче, по което минахме - това от Мъглиж за Плачковци. Местните го определят като римски, още повече, че на него има следи от римска крепост - тази край Мъглиж, в момента почти напълно разрушена. Но дали е част от пътя Никополис ад Иструм - Аугуста Траяна, все пак не съм сигурна, не и докато не го потвърди някой с по-солидни исторически знания от моите. Срещнах и мнение, че става дума за част от пътя Нове - Константинопол ... така ли е, идея нямам. Но че е живописно и изумително, дори и в мъгла и дъжд - две мнения няма. Затова на връщане минахме пак от там и направих още малко снимки:

И една препоръка/молба: не тръгвайте с лека кола по описаните пътчета. Не искам да си натоварвам кармата с това, дето ще го кажете по мой адрес, като си поломите колицата из коловозите. Ако сте с 4х4 - приятно изкарване! И не забравяйте фотоапарата!

Рози и крем

По-добре от шампанско и сълзи, а?

Тези дни беше рождения ден на една моя потенциална снаха. Нейната торта трябваше да е нежна, момичешка и ефирна като нея. И без марципан.

За празник посред лято трябваше да търся свеж и лек вкус, но на мен ми е трудно да избягам от шоколада - затова стигнах до компромисния шоколадов блат с не-шоколадов крем.

За блат използвах Шоколадов Crazy Cake на Янита, с малки изменения:

2 2/3 чаши брашно
2 чаши захар
6 с. л. какао
2 ч. л. бакпулвер (1 пакетче - 10 г)
2/3 чаша олио
ванилия
2 чаши вода

Всички продукти се разбъркват с вилица - миксер не е необходим и се изсипват в кръгла тавичка (моята е с диаметър 27 см, силиконова, затова не се налага да я намазнявам). Този сладкиш/блат е сочен, плътен и тежък и трудно би се извадил без произшествия от тавичката, затова настоятелно препоръчвам да се пече върху пекарска хартия.

Пече се в загрята на 180 градуса фурна.

След като се охлади, извадете внимателно блата и го разрежете на 2. Всяка половина внимателно покрийте с шоколадов сос, приготвен от:

1 чаша пудра захар
50 г масло
1/4 чаша прясно мляко
какао
Сосът се слага на котлона, докато се разтопи захарта и се използва горещ върху охладените блатове.

След това е време за приготвяне на първия крем:
250 г маскрапоне
1 чаша сладкарска сметана
2/3 ч.ч. пудра захар
1 желатин
малко прясно мляко

Сметаната се разбива добре с пудрата захар. Към нея се добавя разбитото в отделна купа маскрапоне. Желатинът се поставя да набъбне в прясното мляко, а след това се слага на водна баня, за да се разтвори добре. Оставя се леко да се охлади и внимателно, с бъркане, се добавя към разбитите сметана и маскрапоне.

Върху поднос за сервиране поставете първия блат, а около него - сладкарски ринг. Сипете готовия крем, заравнете го и сложете отгоре втория блат. Аз избрах да го обърна с глазираната страна надолу.

Поставете тортата в хладилник за няколко часа, за да стегне крема - най-добре, за цяла нощ.

След като кремът вече е готов, свалете сладкарският ринг и се пригответе да украсите тортата. Аз се спрях на сметаново-маслени рози, приготвени така:

Разбих 1 ч.ч. сметана

Добавих 250 г маскрапоне

и 1 опаковка (180 г) крема сирене

както и

1 ч.аша пудра захар, предварително разбита с 250 г масло

Идеята за украсата взех от тук, само дето моите рози се получиха доста по-стилизирани, да не кажа нескопосни. Самите рози се правят с шприц ( с накрайник Уилтъл 1М), като се почва от средата навън и се "завъртат" 2 кръга около средата.

Накрая тортата се охлажда отново, за да стегнат "розите".

Ето какво се получава накрая:

снимка: Катя Вебер

снимка: Катя Вебер

снимка: Катя Вебер

А това е дъщеря ми, недоволна от размера на парчето си. Но такъв е животът - освен рози и крем има и шампанско и сълзи.