Обещавам! Моцарелата почти свърши!
През следващите седмици няма да спомена дори тази дума.
Но понеже у нас остана едно парче - горе-долу с размер на юмрука ми, трябваше да го оползотворя. И без друго семейството свикна, че във всяко ядене тия дни има от това сирене.
Хлябът приготвям от:
500 г. брашно
300 мл. вода (прясно мляко) - със стайна температура
3 -4 с.л. олио (зехтин)
1 с.л. захар
1 1/2 ч.л. сол
10 г. (четвъртинка пакетче) прясна мая или 1 1/2 ч.л. суха мая
Разтварям в част от водата маята и заедно със захарта и замесвам тестото в машината за хляб.
В случаите, когато меся на ръка, действам в този ред:
- към разтворената мая добавям няколко лъжици брашно, така че да се получи рядка каша, и отставям да "шупне".
- изсипвам останалото брашно на плота за месене, правя кладенче в средата и в него изсипвам "мокрите" продукти - водата, маята и олиото. Добавям и солта и внимателно замесвам с ръка.
След като тестото е готово, го поставям върху набрашнена повърхност и го разточвам на правоъгълник с дебелина около два пръста. Отгоре настъргвам обилно моцарела. Двата края от тясната страна завивам навътре, за да не изтича оттам сиренето. След това навивам на руло по дължина и поставям върху хартия за печене (или на намазнена тавичка), да втаса - около 40 мин.
Преди да го сложа във фурната, правя отгоре нарези (с нож или ножица). През тях може да изтече малко от сиренето в процеса на печене, но става много приятно на вкус, защото се образува хрупкава коричка.
Пека в загрята на 180*С фурна.
Хлябът сервирам топъл и обикновено се изяжда на момента. Правя го често - все още не съм успяла да го опитам в студения му вариант.
Wednesday, March 19, 2008
Friday, March 14, 2008
Бързи питки (с моцарела)
Стана ясно, че напоследък моцарелата ми е в повече.
Не говоря за ония малки топченца прясна моцарела, които вървят с домати и босилек, а за зрялата моцарела. Която купувам в килограмови опаковки, откак цените на родния кашкавал станаха толкова неприлични, колкото и качеството му.
Та в един момент се оказа, че в хладилника си имам две кила моцарела. Това по необходимост сложи началото на моя "моцарелен" период. След пилето, дойде ред на содените питки. Добрата новина е, че добавката на италианското сирене тази нашенска проста рецепта придобива европейско лустро и още по-чудесен вкус.
За приготвянето на питките ще ви трябват:
1 ч.ч натрошено бяло саламурено сирене
1 ч.ч. кисело мляко с угасена в него
1ч.л. сода
брашно за меко тесто
настъргана моцарела
Пуснете фурната да загрява на 200 *С.
От посочените продукти замесете меко тесто. Не прекалявайте с брашното нищо, че е лепкаво, за да не станат твърди питките. Оформете топчета с големина, малко по-малки от топки за тенис и ги наредете в намазана тавичка (или върху хартия за печене). Върху всяка питка поставете от настърганата на едро ренде моцарела. Ако нямате моцарела, може да сложите кашкавал или бучка масло.
Сложете във фурната, която вече се е загряла достатъчн
Готовите питки са идеални за закуска, както и като бърз вариант, ако се окажете без хляб за вечеря.
Не говоря за ония малки топченца прясна моцарела, които вървят с домати и босилек, а за зрялата моцарела. Която купувам в килограмови опаковки, откак цените на родния кашкавал станаха толкова неприлични, колкото и качеството му.
Та в един момент се оказа, че в хладилника си имам две кила моцарела. Това по необходимост сложи началото на моя "моцарелен" период. След пилето, дойде ред на содените питки. Добрата новина е, че добавката на италианското сирене тази нашенска проста рецепта придобива европейско лустро и още по-чудесен вкус.
За приготвянето на питките ще ви трябват:
1 ч.ч натрошено бяло саламурено сирене
1 ч.ч. кисело мляко с угасена в него
1ч.л. сода
брашно за меко тесто
настъргана моцарела
Пуснете фурната да загрява на 200 *С.
От посочените продукти замесете меко тесто. Не прекалявайте с брашното нищо, че е лепкаво, за да не станат твърди питките. Оформете топчета с големина, малко по-малки от топки за тенис и ги наредете в намазана тавичка (или върху хартия за печене). Върху всяка питка поставете от настърганата на едро ренде моцарела. Ако нямате моцарела, може да сложите кашкавал или бучка масло.
Сложете във фурната, която вече се е загряла достатъчн
Готовите питки са идеални за закуска, както и като бърз вариант, ако се окажете без хляб за вечеря.
Monday, March 10, 2008
Пиле "Моцарела"
Не зная дали италианците са чували за това "италианско" ястие. Американците обаче, го намират за много "италианско".
Рецептата надали е автентична, но е лесна и вкусна - което е най-голямото й предимство.
В приготвянето й могат да се правят доста вариации - като например, дали да се приготви с пилешко филе или с пържола от бут, или направо с цяло бутче. В последния случай, махнете му кожата - там има най-много мазнини, а ние трябва да сме красиви и елегантни!
Може да вземете паста по ваш избор - спирали, спагети...Каквото обичате или каквото имате в момента.
И накрая - може да си приготвите доматения сос сами, а може да вземете консерва с готов сос, който само да "облагородите" с още малко подправки.
За приготвянето на ястието са ви необходими:
4 порции пилешко
галета
1 яйце
зряла моцарела
1 кутия сос за спагети
глава лук
3 - 4 скилидки чесън
1/2 пакет паста по избор (но все пак гледайте да е италианска, а в краен случай - гръцка)
зехтин, сол, босилек
- Панирайте пилешкото месо последователно в разбито яйце и галета и поставете в тиган със загрят зехтин, за да се запържи от всички страни;
- Прехвърлете пилето в тавичка и наредете върху него резени моцарела. Поставете за 15 мин. в загрята до 200*С фурна, да се запече;
- Сварете пастата в подсолена вода, съгласно указанията на пакета;
- В дълбок тиган задушете нарязаните на ситно лук и чесън, след което добавете соса за спагети и оставете да се сгъсти за няколко минути. Подправете с босилек;
- Поставете част от соса в чинията, върху него - изпеченото пиле с моцарелата и гарнирайте с паста. Отгоре добавете още сос, ако е необходимо.
Не забравяйте чашата червено вино!
Saturday, March 8, 2008
Lussekatter - Кифлички за празника на Санта Лучия
Това е традиционна шведска рецепта за кифлички, които се приготвят на 13 декември - денят на Санта Лучия (която е италианска светица, между другото). Този празник отбелязва началото на коледните празници, затова кифлите се свързат с традиционните храни в Швеция за Коледа - редом с джинджифиловите бисквити. Наименованието им означава "Котката на Лучия" (ако го превеждам правилно).
Аз използвах една от базовите рецепти, взета от блога на Ilva - Lucillian Delights. Разбира се, в нея се наложи да направя някои малки промени, които ще отбележа.
На първо място, оригиналната рецепта се базира на децилитри - мярка за обем, която е доста непопулярна у нас. Постарах се да трансформирам мерките в грамове.
За приготвянето на 1 доза от кифлите, са ви необходими:
50 г. прясна мая (аз използвах 3 пакета суха)
200 г. масло
500 мл. мляко
1 г. шафран на прах (използвах някакъв евтин заместител от арабските магазини край "Женския пазар")
200 г. захар (може да увеличите, ако предпочитате по-сладичко)
1 ч.л. смлян кардамон (нямах, не сложих)
½ ч.л. сол
около 1,2 кг. брашно
1 яйце - за намазване
стафиди
- Натрошете маята в купа, добавете захарта, солта, кардамона и шафрана и разбъркайте добре, за да се разтвори маята;
- сложете маслото да се разтопи в съд на котлона. След това изсипете вътре прясното мляко. Сместа трябва да бъде с телесна температура;
- изсипете разтопеното масло и млякото към маята. Добавете по-голямата част от брашното и омесете. Оставете около час да втаса;
- омесете отново тестото с малко брашно и разделете на топки (с размер - малко по-малък от юмрук). При мен излязоха 14 броя;
- от всяка топка тесто оформете кифличките и ги поставете да втасват (за още около 40 мин.) в тава, върху пекарска хартия;
- преди да ги сложите във фурната, ги намажете с разбитото яйце и поставете по една стафидка в двата края. Аз накиснах стафидите в малко ром, за дастанат по-сочни;
- пекат се около 10 мин. в предварително загрята до 220*С фурна;
- изяждат се в рамките на деня, защото изсъхват по-бързо от стандартните кифли.
Аз използвах една от базовите рецепти, взета от блога на Ilva - Lucillian Delights. Разбира се, в нея се наложи да направя някои малки промени, които ще отбележа.
На първо място, оригиналната рецепта се базира на децилитри - мярка за обем, която е доста непопулярна у нас. Постарах се да трансформирам мерките в грамове.
За приготвянето на 1 доза от кифлите, са ви необходими:
50 г. прясна мая (аз използвах 3 пакета суха)
200 г. масло
500 мл. мляко
1 г. шафран на прах (използвах някакъв евтин заместител от арабските магазини край "Женския пазар")
200 г. захар (може да увеличите, ако предпочитате по-сладичко)
1 ч.л. смлян кардамон (нямах, не сложих)
½ ч.л. сол
около 1,2 кг. брашно
1 яйце - за намазване
стафиди
- Натрошете маята в купа, добавете захарта, солта, кардамона и шафрана и разбъркайте добре, за да се разтвори маята;
- сложете маслото да се разтопи в съд на котлона. След това изсипете вътре прясното мляко. Сместа трябва да бъде с телесна температура;
- изсипете разтопеното масло и млякото към маята. Добавете по-голямата част от брашното и омесете. Оставете около час да втаса;
- омесете отново тестото с малко брашно и разделете на топки (с размер - малко по-малък от юмрук). При мен излязоха 14 броя;
- от всяка топка тесто оформете кифличките и ги поставете да втасват (за още около 40 мин.) в тава, върху пекарска хартия;
- преди да ги сложите във фурната, ги намажете с разбитото яйце и поставете по една стафидка в двата края. Аз накиснах стафидите в малко ром, за дастанат по-сочни;
- пекат се около 10 мин. в предварително загрята до 220*С фурна;
- изяждат се в рамките на деня, защото изсъхват по-бързо от стандартните кифли.
Subscribe to:
Posts (Atom)