Sunday, October 23, 2011

Ани - призрачна приказка

Днес се опитах да отворя блога и получих съобщение, че е изтрит. Нали се сещате, че аз не съм го изтривала!!! За мой ужас и профилът ми в Гугъл беше изтрит, без никакви обяснения, съобщения, известия... След дълга и протяжна проверка на самоличността ми и поне 10 000 потвърждения, накрая с Гугъл се разбрахме, че съм била жертва на хакерска атака, затова трябва да сложа нова парола, която да е поне 20 пъти по-защитена от старата. След което блогът пак се появи във виртуалното пространство, а аз получих ясен знак от съдбата да продължа започнатото. И така ... връщаме се почти година назад, към Анадолското пътешествие, за което така и не разказах до края.


Рано сутринта с Й. тръгваме от Карс към Ани - древната арменска столица, чиито руини са на 30тина километра. Дент се очертава да е нечовешки горещ и затова бързаме ... но колкото и да се стараем, преди 10 сутринта, пред крепостните стени на Ани слънцето вече е в пълният си блясък.

Влизаме през лъвската порта, пред нас се е ширнало изпържено поле, сред което стоят останките на древен град.

Първите исторически сведения за това място сочат за наличието на Зороастрийски храм на огъня (и още как, мисля си, в тоя пек има си хас на някой да му дойде на ума за друга природна сила), а за Ани се споменава в хроники от 5в сл.н.е. като за силна крепост, притежание на династията Камсаракан.

След завладяването на Армения от арабите през 7 в., страната била разпокъсана на множество дребни владения, които постепенно - към 9 в., успяли да извоюват независимостта си. Сред най-могъщите било кралството на Багратидите, които купили крепостта Ани и околните й имения от Камсараканите и през 971 г. преместили столицата си от Карс в Ани.

Ани се превърнал във важен търговски център - тук се кръстосвали маршрутите на керваните от византия, Персия, Сирия и Централна Азия.
р. Арпа Чая - от тук е минавал пътят на коприната
През 11 в. византийците получили владичество над Ани (посредством хитрост и лукавство, вземайки в плен владетеля му Гадик, който отишъл в Константинопол, за да подпише мирен договор). Като останали без крал, жителите на Ани се отстъпили на византийската блокада, а Гидик получил като компенсация  и палат в Константинопол, и град Касареа (днешния Кайзери).


През втората половина на 11 в.турски отряди все по-често почнали да навлизат в Армения и във Византийската част на Анадола. Византийската империя все по-трудно се справяла с ударите им и така през 1064 г. голяма селджукска армия обсадила Ани, който се предал след 25 дни и за пореден път сменил владетеля си.
 Скоро след това - през 1072 г, турците продали града на кюрдската династия Шададид, които успяли горе-долу да го опазят свой (с малки загуби отвреме-навреме от грузинците), чак до края на 12 в. Но през 1200 г. грузинската кралица Тамара окончателно завладяла Ани и го подарила на фамилията Маргардзели. Под тяхното управление градът почти възтановил стария си блясък. От тогава датират част от църквите, както и кулите на крепостните стени. Въпреки набезите на Монголите, това продължило до 1330 г., когато Ани отново сменил владетеля си - турската династия Кара Койюнлу.

Към края на 14 в. Ани загубил значението си на търговски център - търговските пътища се изместили на юг, населението почнало да го напуска ... Краят на градът дошъл или с преместването на столицата в Йереван, или след голямото земетресение от 1319 г. Кое от двете е по-вярно, все още е спорен въпрос за турските и арменските историци, по който аз нямам желание да вземам страна. Така или иначе, цъфтящият град с десетки църкви, бавно и сигурно се превърнал в руини.

Днес Ани е град на призраци. Град, който е можел да остарее като катедрала, но човешката алчност му е попречила.

Историята на Ани ме омагьоса с пиковете и спадовете си. Днес са останали скелетите на църквите и дворците. Но все пак градът остава завладяващ, само че не с величието, а с тъгата, която буди.






Всички снимки: ТУК

24 comments:

Unknown said...

Сладка хапчице, много благодаря за интересната разходка из абсолютно непознати за мен места, много красиви снимки и интересна история!
А това с гугъл ... доста странно ... но не бих се учудила, важното е че все пак блога ти си е тук и всичко е приключило добре!
Поздрави и хубава нова седмица :)

Dani said...

Снощи видях твоя коментар в някой блог и се чудих защо не публикуваш :)
Сега разбрах премеждията!
Чудесен пост и снимки!
Хубава седмица от мен,
Дани

Nina said...

Радвам се, че не си изтрила наистина блога, както от Google отговаряха от известно време при опит за зареждане. Надявам се отсъствието ти от блогосферата да се дължи на нови пътешествия и приятни преживявания, за които да четем.
Поздрави

sladka hapka said...

Ева, Дани, благодаря, че отново се отбихте!
Нина, за мен самата шокът беше голям. Толкова се радвам, че блогът се появи отново. А за отсъствията - този път нямаше пътешествия, за съжаление - само серия от командировки (е, да, до Холандия, ама там нещо вдъхновението ми го няма) и малко вирусчета за капак. Но се надявам да вляза скоро в темпо, че имам много за разказване и за показване.

Unknown said...

Сладка Хапчице, намини когато можеш за една изненада :)

ранни записвания 2012 в Турция said...

чудесно, много хубави снимки мерси че ги споделихте с всички нас, страхотно пътешествие

Новини said...

Страхотна публикация. Продължавай в същия дух!

Екскурзии Австрия said...

Благодаря ти за прекрасния тур, много добър гид си! Снимките са невероятни...Ах как искам да отида там... Много съмчела за Зороастър и всичко свързано с него ми и много интересно. Някои от обичаите са близки до нашите. По принцип религиите са преплетени, но да не се отклонавам. Просто исках да ти благодаря за изживяването, до което ме докосна с разказа и снимките и да ти пожелая още много такива пътувания.

Мадагаскар said...

прекрасни снимки, прекрасен пътепис в който намерих много интересни информации които ги чувам за първи път и определено предизвикаха интерес при мен

дайвинг сипадан said...

За мен беше удоволствие да разбера, че след завладяването на Армения от арабите през 7 в., страната била разпокъсана на множество дребни владения, които постепенно - към 9 в., успяли да извоюват независимостта си. Сред най-могъщите било кралството на Багратидите, които купили крепостта Ани и околните й имения от Камсараканите и през 971 г. преместили столицата си от Карс в Ани.Много интересна история, благодаря за която.Радвам се че си се преборила и с google и отново сайтът ти е на лице.За жалост хакери колкото искаш.Като гледам хубавите снимки ми се иска и аз да бъда там и да видя тези неща на живо.Красиви снимки, но дори и от тях както казваш се усеща една останала тъга.

доставка на плодове и зеленчуци said...

Много вълнуваща и любопитна статия.Благодаря, че я сподели с нас.Важно е да знаем, особено за тези, които искаме да посетим тази страна, че към края на 14 в. Ани е загубил значението си на търговски център,търговските пътища се изместили на юг, населението почнало да го напуска.Което е малко тъжно.Самите снимки го показват. Краят на градът дошъл или с преместването на столицата в Йереван, или след голямото земетресение от 1319 г. Така или иначе, цъфтящият град с десетки църкви, бавно и сигурно се превърнал в руини.Снимките са страхотно, но именно заради тази пустош са малко тъжни.

почивки said...

Уникални снимки сте направили. Красиво е но наистина малко самотно.Благодаря за статията.

Anonymous said...
This comment has been removed by a blog administrator.
евтини парфюми said...

Не бях чувала а това място и това, че първите исторически сведения за това място сочат за наличието на Зороастрийски храм на огъня , а за Ани се споменава в хроники от 5в сл.н.е. като за силна крепост, притежание на династията Камсаракан.Гледайки я на снимките ми се иска да бъда там и да видя на живо.Уникално място.След завладяването на Армения от арабите през 7 в., страната била разпокъсана на множество дребни владения, които постепенно - към 9 в., успяли да извоюват независимостта си. Сред най-могъщите било кралството на Багратидит, всичко това е хубаво да го знаме, дори и за обща култура.Блога е пълен с любонателни факти,което на мен лично много ми допада.

Почивки в Турция said...

прекрасни снимки, прекрасен пътепис в който намерих много интересни информации които ги чувам за първи път и определено предизвикаха интерес при мен

дайвинг сипадан said...

Страхотна статия и невероятни снимки сте направили на това крсаиво място не знаех, че първите исторически сведения за това място сочат за наличието на Зороастрийски храм на огъня , а за Ани се споменава в хроники от 5в сл.н.е. като за силна крепост, притежание на династията Камсаракан.Определено си струва да се види на живо, толкова е величеств ено но както и вие пишете епусто няма хора,само една тиха и дива природа.

Почивки в Турция said...

Снимките са супер, но изглежда малко самотно и не знам .. малко тъжно изглежда всичко. Пзодрави

Ранни записвания в Турция said...

Разкошни снимки, много се радвам че споделихте с нас всичко това и ви пожелавам още много пътувания,които отново да ни покажете и разкажете.От тук научих нови неща.Не знаех, че ...." Първите исторически сведения за това място сочат за наличието на Зороастрийски храм на огъня (и още как, мисля си, в тоя пек има си хас на някой да му дойде на ума за друга природна сила), а за Ани се споменава в хроники от 5в сл.н.е. като за силна крепост, притежание на династията Камсаракан.След завладяването на Армения от арабите през 7 в., страната била разпокъсана на множество дребни владения....' има невероятна история всяка страна по света такова богатство е да знаеш....

Anonymous said...
This comment has been removed by a blog administrator.
банка за стволови клетки said...

Лелее, изглежда много красиво! Благодаря Ви, че ми показахте товя място! Мисля, че трябва да го посетя....

Anonymous said...
This comment has been removed by a blog administrator.
Anonymous said...
This comment has been removed by a blog administrator.
Anonymous said...

извинявам се, че изпратих моя коментар за втори път

Anonymous said...

дано по-скоро света се оправи и промени към добро- аз желая свят без страдание, бедност, болести, престъпност, насилие, зло, зложелателство, черен хумор, и въобще без всякакви лоши неща

Search This Blog