Friday, September 17, 2010

Странджански импресии - част 1 - Бръшлян

(статията е писана на 9 май 2009 год.)

За мен Странджа е непознато място. След 4 дни, прекарани в обикаляне, разбрах, че ще се върна пак. Пускам някои снимки от кратката ни почивка и съм сигурна, че и вие ще изпитате подобни емоции от това красиво, необичайно и загадъчно кътче на България.

Изходен пункт, "база" на компанията, беше къщата на леля Сийка Янкова в с. Бръшлян. Там всеки може да се почувства като у дома си. Освен, че мястото предлага доста удобства, домакинята се оказа начетена жена, която ни разказа интересни неща за селото и за тоя край.


Местните жители се гордеят с църквата си "Св. Димитър", която е от 17 в. и е паметник на културата. Тя е изградена на мястото на древно тракийско светилище. В момента църквата едействаща - за съжаление нямат свещеник. Към нея има и килийно училище, което може да се посети.

В околностите на селото има няколко параклисчета. Ние се опитахме да стигнем до най-близкото - Св. Пантелеймон, което е само на 1 км., но липсата на маркировка се оказа сериозен проблем и се позагубихме. Остана ни само приятната разходка из гората:


На следващия ден все пак стигнахме до една от "аязмите" - извор, край който е вдигнат параклис на Света Петка, почитана като лечителка:


Особено ценена тук не е лековитата вода, а целебната кал - изворчето се намира на около 50 метра по-нагоре. За нея се знае, че лекува кожни заболявания:


На дряново дърво срещу извора всеки, който иска да се избави от болестта си, връзва нещо от дрехата си.

След като запалихме свещичка в параклиса на Света Петка, напръскахме децата с вода от аязмото и ги мацнахме с малко кал - за всеки случай, и след като аз покапах с восък най-новия си официален анцуг, поехме по пътя за село Стоилово, край което има красив водопад:



До водопада има заслон с огнище - там може да се хапне на въздух. Ние само се разходихме и поехме към следващата спирка от пътуването - Малко Търново.

No comments:

Search This Blog