(статията е писана на 8.03.2008 г. )
Преди време, по път за Златоград, бях изненадана да открия колко красота има из този дял на Родопите. И колко изненадващи, почти свръхестествени гледки може да види човек ... За мен това беше и малко стряскащо откритие, защото си дадох сметка, че живея в близост до необикновени неща, за които никога не съм чувала.
Празничният третомартенски ден, както и чудесното време, бяха добър повод да обиколим и видим някои места, намиращи се сравнително близко до нашия град, но доста встрани от традиционните ни туристически маршрути.
Рано сутринта, окуражени от почти пролетното слънце, поехме за Кърджали. Първата ни спирка беше храмът "Успение Богородично", известен преди всичко с това, че в него служи отец Боян Саръев. За семейство като нашето, храмовете са по-скоро място, където можем да се обърнем към православната традиция, а не толкова към вярата, но така или иначе, използвахме повода, за да запалим свещ, да поседим в красивия двор на храма ... и да проучим картата с туристическите маршрути на региона, която стои на входа.
Следващата ни цел беше с. Татул, известно с намиращата се наблизо средновековна крепост, построена върху древен тракийски храм. За да стигнете до там, трябва да минете през Момчилград, през безумното сметище на Момчилград и да пропътувате още петнадесетина километра в една местност, която изглежда като извадена от филм по "Дискавъри". Ниски хълмове, покрити с бели камъни, странни дървета (които синът ми нарече баобаби), изключително дръгливи крави и тук - там по някой местен (наречени от сина ми баобабички и баодядовци).
Самото село Татул е малко, с каменни къщи и безкрайно дружелюбно население. Дори пернатите бяха готови да дойдат и да ни обръщат внимание:
Храмът се намира на около десетина минути пеш от селото, по пътека, която е ясно обозначена с голяма табела. По това време на годината не се провеждат разкопки от археолозите, но както и очаквахме, на върха намерихме едно местно момче - Младен (или Милен), за когото бяхме чели из нета, че е почти винаги там и посреща посетителите. Младежът вече беше попривършил беседата си за групата преди нас, така че ние се присъединихме към края на обиколката.
До храмът се стига или по специално оформена пътека (която не е обозначена и може и да не се види), или по стръмни бели стъпала, по които не бивало да се стъпва, но ние го разбрахме твърде късно. На върха може да се види езическо светилище, в което лесно могат да се забележат стъпалата, водещи съм издялан в скалата "саркофаг".
До храмът се стига или по специално оформена пътека (която не е обозначена и може и да не се види), или по стръмни бели стъпала, по които не бивало да се стъпва, но ние го разбрахме твърде късно. На върха може да се види езическо светилище, в което лесно могат да се забележат стъпалата, водещи съм издялан в скалата "саркофаг".
Според археолозите, светилището край с. Татул е посветено на Орфей. Според някои статии по темата, в този храм дори е погребан Орфей. Дали е така, е трудно да се каже, имайки предвид, че всяко тракийско култово място, което сме посетили през последните три месеца, претендира да пази тленните останки на Орфей.
Светилището е оградено от крепостна стена, за която съществуват предположения, че е съществувала още по времето на траките. Впоследствие, тя е била доизградена през средновековието, за да служи като убежище на местното население.
След кратък отдих в съседното село, където в механата ни сервираха най-вкусната риба с пържени картофи, поехме за "Каменната сватба". До скоро!
No comments:
Post a Comment